Слави - разминава се с богословието, за да се посвети на киното

Слави - разминава се с богословието, за да се посвети на киното

си образование в Природоматематическата гимназия в града. След това записва "Богословие" във Велико Търново, където учи една година, но прекъсва. Връща се в Бургас и дълги години е книжар в две книжарници. След това кандидатства в НАТФИЗ. Приемат го от първия път и скоро се дипломира в специалност "Филмова и телевизионна режисура". Вече е заснел дипломния си филм, който се казва "Песен и молитва" и ще има премиера на 26-ти юни в столично кино. Във филма си разкзва за църковната музика и литургията. Фондация "Покров богородичен", където Слави работи една година като книгоразпространител, е продуцент на лентата. От юни месец води школа по кино, след като печели финансиране от Община Бургас за културни проекти.

- Г-н Георгиев, разкажете ми първо за дипломния си филм, каква история разказва той и предвиждате ли разпространението му?

- Филмът започва с лутането на един млад човек, който търси помощ от свой приятел и двамата тръгват на пътешествие из света на църковната музика. Продължава с кратка история на източната църковна музика и нейното развитие във Византия и България. Филмът ни запознава с реформата на Свети Йоан Дамаскин през VIII-ми век, с делото на Свети Йоан Кукузел през XIV-ти век и прелива по-късно в кратка история на хоровата, многогласна църковна музика, която идва у нас чрез руските войници през Освобождението. Тази музика допада на хората у нас и така и до сега. В България има две традиции на църковно пеене – източна - едногласна и хорова - многогласна. След като ни запознава с музиката, тъй като тя е част от богослужението, филмът преминава към утренята и вечернята, и накрая ни представя основните моменти от светата литургия. Тази седмица филмът ще има своята премиера в София.

Продуцентите предвиждат да го разпространяват на DVD, което ще е в комплект с книжка, в която ще има текстове на песните и кратко въведение в истините на православието.

- Това първият ви филм ли е?

- Това е първият ми дълъг филм - 1.05 минута, иначе преди това имам два късометражни игрални филма в НАТФИЗ. По време на обучението си, като част от упражненията съм правил и различни документални и игрални етюди, телевизионно предаване, реклама, но това е първият по-сериозен филм.

- От юни месец водите школа по кино в Бургас, как решихте да се занимавате с това и какво включва самото обучение?

- Проектът се казва "Младежка киношкола" и е одобрен по програмата за съфинансиране на културни проекти на община Бургас. Тази идея ми хрумна още в началото на годината. Първо говорих с Младежкия културен център в града, които не бяха готови да приемат тази киношкола, защото бюджета на общината вече бе приет. Затова реших да кандидатствам по тази програма за съфинансиране. Първата среща на школата бе на 1 юни и се събраха около 30 деца между 16 и 19г. В момента някои отпадат, разбирайки че това не е за тях, но пък идват нови. Срещите се провеждат в две групи, за да може по-лесно да се възприема материята. Участвахме във фестивала "Включи града", като целта ни беше да заснемем събитията, част от програмата, и сега ще правим презентационни клипове, които ще съберем в един общ клип. Ще го предоставим на общината и на закриването на школата на 15 август на лятна сцена "Охлюва" ще го излъчим заедно с останалата част от продукцията, която трябва да имаме до тогава.

В началото се занимавахме с теория. Те гледат филми, които аз съм им посочил. Следващият път като се видим, те споделят какво им е допаднало и какво не, какви са проблемите, които виждат и кое им е харесало от различните елементи на филма. Говорим за киноезик, монтажни похвати, за сценарийни приоми, операторска работа, костюми и т.н. По време на срещите гледаме късометражни филми, които също обсъждаме, но вече малко по-задълбочено и профилирано. Част от практическата работа бе заснемането на фестивала, като всеки, който дойде успя да снима с камера. От тук насетне, до средата на месеца ще приемам техни идеи за късометражен филм, ще изберем заедно с тях три предложения, които да разработим в сценарии и после да заснемем. Всеки от тях може да си поеме и лични задачи. Например едно момче има идея за клип, има песен, която иска да запише и ще го направи. Ще го заснемем, след това ще му помогна да го монтира и в бъдеще ще може да се справя сам. Опитвам се доколкото може да оставям инициативата в техни ръце, за да правим това, което на тях им е интересно и ги вълнува. Разбира се старая се да канализирам тези техни енергии, но все пак да бъде нещо, което идва от тях.

- Какви са впечатленията ви от децата? Откривате ли сред тях таланти?

- Те мислят и имат все още добре запазено критическо мислене. Според мен е добре това мислене да се съхрани, а след това да се развие. На тази възраст хората притежават наистина добро критично мислене, което после започва да деградира ако не се поддържа.

Има две момчета сред тях, които имат опит и мога да кажа, че имат творчески потенциал. Има и две момичета, които правят добри фотографии. И това са само хората, от които нещо съм видял, а вероятно има и други, за които в момента дори не подозирам. Мисля, че е рано още да правя изводи, но има потенциал, което е ценно на този етап.

- С какво чувство заставате пред тях, имате ли самочувствие на преподавател, тъй като самия вие сега завършвате академията?

- В началото бях смутен, тъй като трябваше по някакъв начин да ангажирам вниманието на толкова хора. После видях, че когато говориш с хора, които се интересуват от това, което им казваш, нещата се получават. Те проявяват активност и задават въпроси, ако нещо не им е ясно. Засега нещата вървят добре. А дали имам самочувствие да бъда преподавател –  не го възприемам по този начин. Просто имам едни знания и опит повече от тях, които мога да  споделя.

- Какво им казвате за киното и бихте ли развил школата в бъдеще?

- Казвам им, че е трудно, но и удовлетворяващо. Ако намираш, че това е твоят език да изразиш себе си и да общуваш с другите, то този език е достатъчно богат да се изразиш.

Искам да продължа с школата, защото осъзнавам, че тези 2.5 месеца са крайно недостатъчни за едно добро запознаване с езика на киното. В него има твърде много компоненти, много професии, така че да си поговорим за всяка от спецификите на професиите в дълбочина, 2.5 месеца не е достатъчно. Ще ми се да продължа, но не зная как. Единият вариант е от Община Бургас да покрепят школа по кино в Младежкия културен център, другият е тя да е платена и трети вариант е да кандидатствам по проект.

- Какъв филм вие бихте заснел и какви филми гледате?

- Има един сценарий, който ми се върти в главата от няколко години, но не ми е на дневен ред в момента. Действието се развива в Бургас, но не е филм за Бургас. Това би бил човешки филм с локация Бургас. Градовете и локациите влизат във филмите ребром. Ако си спомним за филми снимани в Ню Йорк, Рим, Берлин или Париж, ще видим, че те не са истории за градовете, но градовете живеят във филма. Градовете стават персонажи. Когато имаме една добре разказана история развиваща се в определен град, той - градът също е включен и хем участва в историята, хем я допълва. Впрочем "Карамбол" на Любомир Шарланджиев е един такъв филм заснет в Бургас.

Напоследък гледам много по-малко филми от преди, но по принцип гледам проблемно кино, такова което ме кара да мисля и да се развивам. От една страна ми харесват филми, които не са свързани с реалността, такава каквато я познаваме сетивно и разумно, а ни провокират да проникваме отвъд. От друга страна харесвам и реалистични филми, тревожни, задаващи въпроси, психологически. Най-важното за мен е филмите да бъдат искрени и да разказват историите си на един добър език.

- Имате ли режисьор, който ви е повлиял най-силно?

- Те са твърде много, за да ги изброявам, но например имена като Бергман, Бунюел, Фелини, Тери Гилиъм, някои от филмите на Ларс фон Триер и много други.

- Тежи ли ви, че няма кино в Бургас?

- Да, това е един много сериозен проблем в града, защото преди имаше пет кина, а аз съм от поколението, което все още ходехме на кино. В младежките си години тук в Бургас гледах "Стената", "Трейнспотинг", "Коса", "Убийци по рождение" - филми, които помагат на човека в ориентацията му в съвременния свят и в себе си. Сега липсата на кино е голяма слабост на обществената ситуация. Само в София има кина, в които се прожектират неконвенционални авторски филми, които не са само за забавление. Според мен ако киното е изкуство, а именно авторското кино най-често се доближава до изкуството в истинския му смисъл и то е това, което има смисъл да се показва на хората, за да им помогне в разбирането на големите смисли. Другите неща са залагалки и за жалост понякога съвсем не безвредни.

Надявам се общината да спази обещанието си, което даде на тазгодишното издание на "София филм фест на брега". Там излезе едно предложение от директора на "София филм фест" - Стефан Китанов за реализиране в Бургас на инициативата "София филм фест за учащи на брега". Това е една успешна инициатива, която от известно време "София филм фест" осъществява в столицата. Тя е безплатна за учениците и студентите. Прожектират се авторски филми, които са придружени от лекции. Един от лекторите например е проф. Георги Дюлгеров. В тези лекции се говори за кино езика, говори се за киното критично и с мисъл за него, възпитава се вкус. Това е изключително полезно. Залата на Дома на киното, където се провежда постепенно през годините се напълни, а това е доста голяма зала. Важно е да се каже, че прожектираните филми не са подценяващи или предназначени единствено за младежка аудитория, напротив това са съвсем сериозни, сложни творби, понякога дори тежки, като "Любов" на Ханеке например. Студентите и учениците откликват и се отнасят много сериозно към тях вземайки активно участие в обсъжданията.

- Какво бихте направили, ако има кино в града?

- Ако заработи Общинско кино "АБ" нещото, което бих направил с удоволствие е панорама на българското кино от началото на 50-те до края на 80-те години. Разбира се ако получа подкрепа. Това кино познавам най-добре и според мен е важно да се гледат тези филми през  една нова призма. Такъв един проект би се казвал "Кино и общество”, в който хората биха се запознали с обществото от това време, но отразено в киното, както е видяно и осмислено от киноавторите тогава. Това много ясно се вижда във филмите от онова време. Промените, които киното търпи тогава са повлияни от обществените промени, но то самото също е променящо и определящо в някакъв смисъл. Добре би било да видим тези филми от гледна точка на свидетелства за факторите повлияли формирането на нашата идентичност, защото те показват време и нрави, които са повлияли изграждането ни като личности. Аз съм живял в комунизма 9 години фактически - реално много повече. Някои от неговите кодове продължават да са валидни и днес. Макар и не пряко по-младите също са засегнати, получавайки възпитанието си от родители, баби, дядовци и институции носители на това наследство.

Филмите, които бих включил са много. Българското кино от този период е изключително продуктивно. Кинопроизводството е държавно и това е било положително. Но освен държавна подкрепа, киното ни е имало и много талантливи автори. За малка кинематография, като нашата добрите филми са изненадващи и като количество, и като качество. За да се направи една сериозна панорама с изследване на различните идейни движения и тенденции в киното и обществото, и връзката между тях, с проследяване на развитието на тематичните кръгове, или на определени автори през десетилетията и т.н. е необходима сериозна селекция, която би се състояла от минимум 50 филма. Внушителна цифра наистина, но все пак става въпрос за 40-годишен период. Тук разбира се трябва да имаме подкрепата на Българска Национална Филмотека. Сред филмите, които бих включил в тази панорама са знакови като "На малкия остров", "Понеделник сутрин", "Козият рог", "Илюзия", добре познати и любими филми като "Момчето си отива", "Оркестър без име" и "Вчера", така и по-малко известни, но важни като "Хроника на чувствата", "Шведски крале", "Една жена на 33", "Аз, Графинята".