София има Елисавета Багряна, Бургас - Паулина Станчева

Всяко семейство си има родова история към която следващото поколение прибавя по нещо. Фамилната памет неизбежно е свързана и с мястото, където предците и техните наследници пускат корени. Така житейската нишка на човек става неразривна част от паметта на родния му град.

Няма човек без минало и бъдеще. И градовете, също като хората, събират спомени за идните поколения. Някои отдавна отлежават под пелената на забравата. Други напират да бъдат разказани. Само къщите мълчаливо пазят спомените за своите обитатели. Някои все още съхранени, други отстъпили място на модерни кооперации.

Към която и къща да посегнеш, ще ти разкаже завладяваща приказка. Водени от желанието да съхраним паметта на Бургас тръгнахме по стъпките на домовете, в които са родени или живяли онези бургазлии, чиито имена остават изписани със златни букви в историята на морския град.

Ще ви поведем на едно вълнуващо пътешествие, в което, сигурни сме, че с интерес ще откриете познати къщи, покрай които често минавате без да знаете, че зад техните врати са се смели и плакали онези наши съграждани, които са обогатили родословното дърво на Бургас.

В първия текст ви разказахме за дома на Апостол Карамитев, след това за къщата, където е живял друг известен актьор - Георги Калоянчев. После ви отведохме на улицата, където е била фурната на баба Марийка, а след това до родния дом на Нейчо Попов. Сега ще ви разкажем за Паулина Станчева.

Всеки град има, с какво да се гордее. Едни с неповторими исторически, археологически, природни забележителности. Има и градове, които не спират да се гордеят с именитите си художници, артисти, архитекти, учени, писатели, поети. Ако София има поетесата Елисавета Багряна, то Бургас има - Паулина Станчева. Така в началото на миналия XX-и век две поетеси бележат пътя на женската  лирична поезия в България.

Името на бургазлийката Паулина Станчева е неразривно свързано със съпруга й писателя Стефан Станчев. Съдбата ги среща на ученическата скамейка в Търговската гимназия в родния град на Калиопа Паласакева (рожденото име на Паулина Станчева). И досега се носи легендата, че двамата млади Калиопа и Стефан, били популярни като бургаските Ромео и Жулиета. Любовта им пламва от мига, в който се виждат и продължава до последните им дни (1991 г.). Родната къща на бъдещата поетеса се намирала в гръцката махала - улица "Доктор Нидер" № 17 и улица "Емил де Лавеле" № 17. Сградата е строена преди 1890 година, а  през 1910 година я купува бащата на Калиопа. В нея е родена и живяла голямата българска поетеса Паулина Станчева. Къщата е съборена през 2009 година и на нейно място е построена нова сграда, установи проверка на сайт "Черноморие". 

Но да се върнем към онова далечно минало, когато бургаските Ромео и Жулиета скандализират обществеността на Бургас. Заради любовта си към Стефан Калиопа сменя името си на Паулина. И за двамата може да се говори много. Но тук се спираме на бургазлийката - поетесата. През целия си жизнен и творчески път Паулина винаги се е гордеела, че е родена в Бургас. Дори техните деца и внуци никога не са загърбили морския град. Наскоро внучката на Паулина и Стефан Станчеви - Паулиана Новакова бе в родния град на баба си, за да разкаже спомените си за тях.

Паулина е родена като Калиопа в гръцката махала в Бургас. Родният й дом е бил на улица "Лавеле" №12. А роденият в Казанлък Стефан, идвайки в Бургас, за да учи среща и се влюбва в своята Калиопа. Заради него и бъдещата му кариера бургазлийката сменя името си на Паулина.

Паулина Станчева, псевдоним на Калиопа Костова Паласакева (Баласакова) е българска поетеса. Родена на 31-и януари 1907 година в град Бургас в семейство на механик. Завършва гимназия в родния си град през 1926 година. Печата за пръв път в ученическото списание "Копнежи" през същата година.

От 1942 година живее в София. Редактор в списание "Жената днес" (1945-1950), редактор и началник на отдел в Българско национално радио (1951-1956). Сътрудничи на "Вестник за жената", "Бургаски фар", "Светлоструй", "Морска заря" (1923-1941, Бургас), "Литературен глас", "Българска мисъл", "Есперантска младеж", "Гребец" и други.

Член на Съюза на българските писатели.

Паулина Станчева е автор на десетки книги с поезия и проза, сред които: "Дни и нощи" (стихове, 1934 г.), "Затишие" (стихове, 1937 г.), "Горско училище" (стихове, 1946 г.), "Младост" (стихове, 1949 г.), "Марийкината рокличка" (поемка, 1953 г.), "Нови жени" (очерци, 1953 г.), "Прозорец с гълъби" (стихове, 1961 г.), "Умница: Разкази за малкото Ани" (1962), "Момчето с котвата" (разкази, 1964), "Денят е дълъг" (стихове, 1965 г.), "Новата червена шапчица" (приказка, 1965 г.), "Хора и ветрове" (разкази, 1966 г.), "Близо половин столетие" (очерк, 1967 г.), "Д’Артанян се връща победител. Граничарска повест" (1969 г., 1984 г.), "Пламъци от големия огън" (очерци, 1969 г.), "Шарено детство" (разкази, 1981 г., 1987 г.) и други.

Паулина Станчева е съпруга на писателя Стефан Станчев.

Носител на отличието "Почтен гражданин на Бургас" присъдено й през 1977 година.

Носителка на литературната награда "Петко Р. Славейков" на Министерството на просветата (1986 година).

Умира на 12 юли 1991 година.