Сливенска митрополия жали решение на Районния съд в Бургас по отношение на апетитен имот намиращ се в Ченгене скеле, в непосредствена близост до Рибарското селище. Става въпрос за имот от 19.853 дка, на чиято територия се намирала бившата държавна школа за подготовка на водолази, чиято сграда е строена през 1987 година. Застроената площ върху имота е 848 кв.м., по документ за собственост - 950 кв.м.,

Справка в Кадастралната карта по идентификатора на имота показва, че той е собственост на частна религиозна организация, вид територия – горска. Претенции към него обаче има фирма „Пламс 2001“ ЕООД, която купува сградата и кораба, намиращ се на тази територия. Настоящата съдебна сага между Сливенската митрополия и едноличното дружество започва през 2020 година, предисторията дълга няколко десетилетия.

Началото

През 1987 година тогавашното Министерство на отбраната строи школа за обучение на водолази в парк „Росенец“. Върху имота, тогава изключително държавна собственост, е поставен кораб за обучение на бъдещите водолази, построен е едноетажен учебен корпус със застроена площ 950 кв.м. и брегово съоръжение.

На 5.05.1997 г. е съставен акт №918 за държавна собственост – частна, за недвижим имот, намиращ се в парк „Росенец“ (сега местност „Ченгене скеле“ б.а.) от тогавашния областен управител на област Бургас Христин Петков. Документът е съставен на базата на издаден по-рано акт за собственост №11599/95 от Община Бургас.

Според документът за собственост, имотът граничи с Черно море, с лесопарк „Росенец“ и с шосето Бургас – Созопол.

Цената на имота към момента на издаване на акта от областния управител е 19 218 630 лв. по баланс. Той се стопанисва от поделение 46750 – МО – Регионален център за предказармена подготовка на младежта – Бургас, основание заповед №173/23.03.1993 г. на министъра на отбраната.

Съгласно заповед №ОХ-47/22.01.1999 г. на министъра на отбраната и приложения списък на същата имотът е включен в капитала на „Войнтех“ ЕООД София с решение от 1998 г.

Смяната на собственост

През 2006 година е обявен търг за продажба на имуществото на обявеното в ликвидация дружество „Войнтех“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Министерство на отбраната. Сделката по покупко-продажбата е извършена на 04.12.2006 година в Бургас в кантората на нотариус Марияна А. – Т. От страна на продавачите са: Георги Георгиев – пълномощник на Цветан Чочев и Светлана Бояджиева – ликвидатори на дружеството. Купувач е Пламен Найденов в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Пламс 2001“ ЕООД. Ликвидаторите продават на едноличното дружество недвижим имот, находящ се в землището на бургаския квартал „Крайморие“, парк „Росенец“, община Бургас, а именно - Школа за подготовка на водолази, включваща учебен корпус – едноетажна масивна сграда, построена през 1987 г. със застроена площ от 950 кв. м., състоящ се от четири кабинета, четири складови помещения, три канцеларии, 16 спални  помещения, кухненски блок с 2 столови, санитарно-битови помещения, кафе-сладкарница, лавка и котелно, находящ се в поземлен имот, представляващ залесена територия в местността „Ченгене скеле“. В покупко-продажбата влиза и брегово съоръжение, построено през 1987 г. с обща площ 2714 кв.м., от които 2475 кв.м. вълнолом, 239 кв.м. подход към него. Сделката е на стойност 311 000 лева, която купувачът е превел по банков път преди сключване на настоящия договор за покупко-продажба. Данъчната оценка е 208 643.20 лева.

Преди изповядването на сделката пълномощникът на продавача е заявил, че имотът, предмет на договора, не е обременен с чужди вещи права, тежести и възбрани, не е съдебно оспорен и върху него няма вписан договор за наем.

Действията на „Пламс 2001“ ЕООД

След закупуването на сградата, собственикът на едноличното дружество е инициирало процедура за отделяне на терена от 20 дка, в която тя и обслужващата я инфраструктура са изградени, от имот с площ 92 761 кв.м. Така е образуван имота от 19 853 кв.м., отразен в кадастралната карта на Бургас, одобрени със заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция „Геодезия, картография и кадастър“.

През 2007 година управителят на фирмата Пламен Найденов е инициирал и процедура по реда на чл. 14б от Закона за горите 1997 г. за изключване на земята от държавния горски фонд с цел закупуването на имота от държавата. Към този момент процедурата не е приключила.

Съдебната битка на Сливенска митрополия

Съдебната битка на Сливенската митрополия на Българската православна църква започва преди години по отношение на визирания имот. Решенията за нея са взети от тогавашния Сливенски митрополит Йоаникий и тогавашния Епархийски съвет към митрополията. Действията на митрополията по отношение на всички дела, които са водени и се водят към днешна дата, са в резултат на решения на митрополита (към днешна дата това е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан – наместник на овдовялата Сливенска епархия до избора на нов митрополит б.а.) и подкрепени с решение на Епархийския съвет. Те решават и кой адвокат или адвокатско дружество да упълномощят да ги представлява пред правораздавателните органи в страната.

На 16.12.2006 г. е подадено заявление с №48-00-134 от страна на Сливенска митрополия до кмета на община Бургас за издаване на заповед по реда на чл. 20 от Закона за възстановяване на собствеността и ползването на земеделски земи от горския фонд  във връзка с чл. 34 ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, а именно за принудително изземване на собствените им недвижими имоти – имот с площ 5278 кв.м., 19 850 кв.м., 72 657 кв. м. – всички представляващи дървопроизводителна гора от неправомерното владеене на „Пламс 2001“ ЕООД.

Собствеността върху посочените по-горе имоти е съдебно призната с решение I – 109/07.04.2010 г. въз основа на което е издадено решение I – 109/07.04.2015 г. от Областна служба „Земеделие и гори“ – Бургас за възстановяване т.е. в образуваното административно производство Сливенската митрополия се легитимира като собственик на горепосочените имоти и тъй като „Пламс 2001“ ЕООД не е представило доказателства за правомерното им ползване на 16.12.2016 г. кметът на Община Бургас е издал заповед №3630, с  която нарежда изземването на тези имоти от „Пламс 2001“ и предоставянето им на техния собственик Сливенска митрополия.

От „Пламс 20021“ ЕООД подават жалба срещу заповедта на кмета на Община Бургас и през януари 2017 г. е образувано производство. На 27.09.2017 г. излиза решението на Районния съд в Бургас по това производство. В него съдът намира, че: „установените в закона предпоставки за изземване на процесните имоти – дървопроизводителни гори, от „Пламс 2001“ ЕООД не са били налице, тъй като с приложените към заявление с входящ №48-00-134 от 16.12.2016 г. документи, заявителят, Сливенска митрополия на Българската православна църква, не се легитимира като лице с право на собственост или ползвател на валидно правно основание на процесните имоти“.

Така на практика Районният съд в състав съдия Моника Яханаджиян и секретар Жасмина Славова решава, че отменя заповедта на кмета на Община Бургас 3630 от 16.12.2016 г., с която е разпоредено изземването на въпросните имоти от „Пламс 2001“ ЕООД.

На 1.03.2018 г. Бургаският административен съд излиза с решение по жалбата на Община Бургас по отношение на решението на Районния съд от 27.09.2017 г. и остава сила това решение.

С това обаче съдебните битки между Сливенската митрополия и „Пламс 2001“ ЕООД не приключват, напротив продължават и към днешна дата.

На 22.01.2024 г. бургаският Районен съд с председател съдия Калин Кунчев излиза с решение по докладвано гражданско дело от 2020 г. Производството е образувано по отрицателен установен иск за право на собственост предявен от „Пламс 2001“ ЕООД против Сливенска митрополия на Българската православна църква. По искане на ищцовото дружество като трето лице помагат на негова страна е конституирана Държавата чрез министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството. От Съда са иска да постанови  решение, с което да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът (Сливенска митрополия б.а.) не е собственик на поземлен имот с площ 19 853 кв.м., намиращ се в местността „Ченгене скеле“.

Ответникът – Сливенска митрополия, е оспорил формално исковата молба с твърдения, че е собственик на процесния поземлен имот по силата на реституция, извършена с решение №1-113/12.03.2020 г. на Областна служба „Земеделие“ – Бургас.

В хода на съдебното производство, което продължава близо четири години (от 2020 година до днес б.а.), процесуалният представител на Сливенска митрополия е бил заменен. Към днешна дата адвокат на митрополията е Александър Тодоров – съдружник в софийска адвокатска кантора.

Третото лице помагач – Държавата, също оспорва иска и моли съдът да го отхвърли.

Със своето решение съдия Калин Кунчев приема, че предявеният от „Пламс 2001“ ЕООД отрицателен установен иск за право на собственост по отношение на имот с площ 19 853 кв.м., където се намира и въпросния кораб за обучение на водолази, е основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът – Сливенска митрополия следва да плати направените по делото разноски на стойност 1532.58 лева и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

След  като излиза решението на Районни съд, Епархийският съвет се събира и заедно с Варненския и Великопреславски митрополит Йоан вземат решение да жалят въпросното решение чрез наетия от Митрополията адвокат Александър Тодоров. Той потвърди пред „Черноморие“, че е подал в срок въззивна жалба пред Окръжния съд в Бургас. И уточни, че „Пламс 2001“ ЕООД жали собствеността на Сливенска митрополия съгласно друго решение на съда, касаещо съседния имот с площ от 72 648 км. м.

Двата имота, които са били едно цяло преди разделянето им, се намират в Ченгене скеле и са част от възстановената собственост на Сливенска митрополия там и в района.

От справка в кадастралната карта става ясно, че имотът, на което се е намирала бившата Школа за подготовка на водолази, граничи с крайбрежна плажна ивица – изключителна държавна собственост, с Рибарското пристанище – също държавна собственост, с държавна собственост – урбанизирана отредена за ниско строителство, с държавна собственост – урбанизирана, отредена за второстепенна улица.

Съседният на този имот в площ от 72 648 км. м. от своя страна граничи с друг църковен имот, с общинска публична собственост предназначена за улица, с общинска частна собственост предназначена за път.

Самото разположение на имотите ги прави доста апетитни. През годините към тях е имало различни интереси. Затова не са случайни и делата, които се водят по отношение на собствеността на единия или другия имот. Какъв ще е крайният резултат все още не е ясно.

Според източници на „Черноморие“, апетитите към тях са се увеличи и след смъртта на покойния Сливенски митрополит Йоаникий. Затова не е и без значение кой ще е следващият владика на овдовялата Сливенска митрополия, който ще продължи битката за запазването на имуществото. Явно има влияния сред някои митрополити в Светия синод и интереси по отношение на т.нар. морски имоти на митрополията, за които негласно и по неофициална информация се твърди, че са и една от причините за касирането на вота за избор на нов владика. Въпреки че в жалбата, която не е оповестена официално от Светия синод към днешна дата, и в доклада, който касае други земи на митрополията, на базата на които бе касиран избора за митрополит от 18.02.2024 г. и потвърден с решение на Синода от 12.03.2024 г., такива данни да не фигурират, то в публичното пространство витае информация, че имотите в Ченгене скеле са препъни камъка за избора на „подходящия“ за част от митрополитите нов Сливенски митрополит.