Стефан Лалчев: Успехът в Лондон е труден, но си заслужава

- Благодаря за поканата да се срещнем и разговаряме. Да, през 2009-а година заминах да уча в Англия. През 2010 година имах концерт с победителите от конкурса "Бургас и морето". Винаги, когато съм имал възможност, съм си идвал в Бургас и съм участвал в различни благотворителни изяви. Например през юни 2015 г. участвах като изпълнител в инициатива на  вокална група "Точно време".

- Не се чувствам забравен. Отидох да уча в Англия, затова през тези 6 години съм имал малко участия в концерти. Макар и далеч от родния град, на вниманието ми винаги е бил културният живот в Бургас и България.

- Поканата дойде посредством майка ми Жени Лалчева. Бях си планувал да прекарам празниците в Бургас. Дойдох си в средата на декември 2015 година. След поканата на Община - Бургас се заех с подготовката за участието в концерта. Според сценария трябваше да изпея 6 песни в рамките на половин час. По време на концерта се опитах да направя нов кавър на един сингъл "Глупаво, нали?". Изпях нова моя песен "Сам" на български  език, чиято премиера бе в Бургас.

- Посрещна ме много топло. Както винаги, за мен е удоволствие да пея пред бургаската публика. Въпреки много студеното време, хората реагираха много добре на песните, на някои пяха заедно с мен. Благодарен съм и на децата от "Точно време", които удържаха на студа и пяха в новогодишната нощ. Заедно с тях на финала на концерта изпяхме заедно песента "Ние сме света" на Майкъл Джексън.

- Не се смятам за звезда. За мащабите в България много лесно някой се взима за звезда.

- След завършването на гимназия "Г. С. Раковски" в Бургас заминах за Лондон. Там завърших музикални технологии и изпълнение на поп музика. Вече 6 години съм в Лондон. Лондон дава големи възможности и много перспективи. Образованието е на много високо ниво. Нещата, които съм научил там, са незаменими. Благодарение на контакти от академичната среда създавам познанства с музикални продуценти и импресария. Това са хора, които са работили с различни групи и певци.

- Имам свои проекти, пиша музика, текстове за песни, аранжирам. Въпрос на време е кога ще постигна целите си.

- Снимам се и във филми, в епизодични роли. Участвах в  номинирания за "Оскар" "Теорията на всичко" и сегашния кандидат "Момичето от Дания". В първия играя един студент от Кеймбридж, а във втория - бизнесмен. Щастлив съм, че съм имал реалния шанс да се снимам с тези хора.

- Покрай студентството си. Сред академичните служби има и такива, които информират студентите за възможностите в сферата на изкуствата. Така ми попадна обявата за кастинг за филма "Клетниците". Реших да отида за кеф. За малко не успях да се преборя за роля там, но пък влязох в каталога на агенцията, която организира кастинги. Така, когато имат нужда от определен типаж, ми се обаждат да участвам.

- Тя набира актьори за всякакви проекти. И двата филма, които споменах, са в селекции за наградите "Златен Глобус" и "Оскар". Това е хубавото на Лондон, че предлага възможности за реализация в много сфери. В момента в киното водещите актьори са англичани, а повечето от големите продукции се снимат на Острова.

- За жалост не можах да разменя поздрав с Еди Редмейн, който спечели "Оскар" през 2015 година в категория "Най-добър актьор" за ролята си в "Теорията на всичко". Искаше ми се да го направя, но се въздържах, защото когато влязат в роля, са много вглъбени и не е редно да се прекъсва тази линия. Успяхме да разменим две думи с шведската актриса Алисия Викандер, тя имаше две различни номинации за "Златен Глобус" - едната за ролята й в "Момичето от Дания". Много се радвам, че малко по малко виждам как се развиват младите актьори. А за мен е невероятен шанс да съм на снимачната площадка.

- Не знам доколко и помага. Актьорството ми е тръпка от ученическите години. Още тогава играех в театралната трупа на гимназията в Бургас. Със сигурност ми помага да се развивам в малко по-друга насока.

- Да го изместят - не, но да бъдат допълнение към него - да, стига да има възможност за това.

- Ако имам възможност, няма да откажа. Да, така е, държат на езика.

- Обмислял съм тази идея, проверявал съм как стоят нещата. Не съм подходил все още към търсене на курсове и до голяма степен заради това, което казвате, че ако реша да се занимавам с актьорско майсторство в Англия, трябва наистина да продължа да развивам и английския си език, не казвам, че за шест години езикът ми не е на достатъчно добро ниво. Но в никакъв случай това няма да измести музиката.

- Не звучат там изцяло по мой избор, не защото няма достатъчно платформи, където да мога да звучат. Просто изчаквам точния момент и продуцент, с когото може да развием нещата, отколкото да ги пусна в пространството. Много бързо се обезценяват песните.

- Мит е това, че в Англия всички са едва ли не ултра възпитани и едва ли не всеки се държи като аристократ. В обществото има различни прослойки, но сред интелигенцията културата стои на високо ниво. Това е и заради традициите, които продължават да ценят и днес. Те имат традиции в сферата на киното, театъра, музиката. Когато човек се занимава с изкуство, получава нужното уважение и респект.

- Имах голямо желание да отида и да гледам представление там, но мои познати ме предупредиха да не го правя, защото представленията се играят на Шекспиров английски език и като се има предвид развитието на езика, някои неща трудно могат да бъдат разбрани. През миналата година ходихме на кино да гледаме екранизацията на "Макбет". Естествено разбрах текста, но като включат разговори на шотладски език, стар английски и нормално е да е малко по-трудно.

То е като да се изучава "История славянобългарская" на старобългарски език. Естествено за българите ще е по-лесно, но не е така за чужденците. Затова все още не съм гледал представление в Шекспировия театър, но ще го направя.

- Да, в интерес на истината доста мои връстници и от моето училище са в Лондон. Има много млади хора, които се занимават с изкуство и ги разбирам.

- Отдавна не съм писал стихове, но пиша много текстове за песни.

- Не, но си струва. Много по-трудно е, много по-голяма е конкуренцията, но и успехът е по-сладък. След "Мюзик айдъл" работих реално с хората, с които може да се работи в България. Но за жалост тук индустрията е по-малка, получих това, което можех, и затова взех решение да замина за Англия.

- За всичко. Специално в музикален аспект Лондон и Ню Йорк са музикалните столици. Бидейки в Лондон, това ми дава много възможности. Ако успееш в Лондон, успяваш в целия свят.

- Не. Вярвам, че за един артист е важно да не прави компромис, за да се хареса. Няма да започна да говоря по невъзпитан начин, да правя по-пошла музика и клипове, изобщо да търся евтин начин да привлека внимание, защото ще е краткотрайно.

- Не съм получил такова. Не съм консервативен и тесногръд човек. Ако не сметна, че ще изглежда пошло и да обезцени труда, ако е послание, с което съм съгласен и сметна, че може да бъде изказано, но не пошло - ще съм съгласен.