Стоян Грозев (вдясно) участва активно и в кампанията за въвеждане на райони в Бургас. Снимка Лина Главинова
Бюджетът на община Бургас е около 270 милиона на година. 2 % са малко над 5 милиона лева, които съм убеден, че община като Бургас може да си позволи да инвестира в здравето на хората, чрез различни мероприятия, свързани с подобряване на първо място на качеството на атмосферния въздух. Това смята Стоян Грозев - кандидат за общински съветник от ДБГ.
Според него, ако всяка година над 5 милиона лева реално се инвестират в съоръжения и инициативи за подобряване на екологията, Бургас ще бъде пример за екологичен град в България. Морският град води в националната статистика с най-голям процент на алергични и респираторни заболявания сред населението. За това основна роля има замърсяването с фини прахови частици. "Това е проблем на всички големи градове, но това не означава, че трябва да се примиряваме и да не се планират мероприятия с цел намаляване на техните нива", смята Грозев.
Той е сред инициаторите на протестите срещу мръсния въздух в Бургас. "След създаване, преди около 3 години, на Инициативен комитет за борба с мръсния въздух бяха организирани и проведени редица инициативи, обезпечени единствено с времето и личните средства на хората, участващи в тях. Сред инициативите бяха и протестите срещу мръсния въздух. На първия от тях бяха поставени различни искания към контролиращите органи, които така и не срещнаха подкрепа в по-голямата си част, а на следващия вече имаше само едно единствено искане – хората, живеещи в Община Бургас, да дишат чист въздух. Как и с какви средства ще бъде постигнато това - е задача на управлението и контролните органи, на които им плащат същите тези граждани. Разочарование имаше сред хората, участващи в протестите, от неглижирането на недоволството им от страна на местното управление", смята Грозев.
Според него, ще бъде добра практика, ако граждани и представители на неправителствени организации се включват активно в работата на Комисията по екология към Общински съвет.
Той участва активно и в кампанията за въвеждане на райони в Бургас, което да доведе до пряко избиране на районни кметове. "Нелогично е села с 350 жители да си избират кмета пряко, а квартали и комплекси с десетки хиляди жители да се управляват от човек, назначен от Общинския кмет. В повечето случаи тези хора са несменяеми, докато кметът на общината е един и същ и това поражда съмнения за качеството на свършената работа", смята Стоян Грозев. Законът ясно е регламентирал в кои градове може да има избираеми кметове – това са градове с жители над 300 000, в градове между 100 000 и 300 000 могат да бъдат избираеми по предложение на кмета на общината и решение на Общински съвет. "Към днешна дата не само че такова решение не е факт, но и искам да припомня, че беше отхвърлено от хора, които широко афишират, че се ръководят от принципите на демокрацията. Най-голямата полза за самите хора в района, ако се въведат избираеми кметове, ще бъде тази, че човекът ще бъде един от тях, запознат с проблемите на района и избран от самите тях. Следват оперативните задължения, които ще се изпълняват много по-бързо и ефективно, защото избраният кмет има интерес да работи качествено за хората, за да бъде избран отново", каза още Стоян Грозев.
