Стойко Сакалиев: Наградата не прави твореца художник

- Отбелязах творческата си годишнина с две изложби. Първата бе в рамките на тазгодишното издание на празниците на изкуствата "Аполония", където показах 38 плаката. Изложбата имаше ретроспективна стойност, защото в нея включих първия плакат, който съм нарисувал, както и плакати, създавани през годините до днес, сред които този за спектакъла "Есенна градина".

В изложбата, която подредих в Бургас, бях включил живописни платна, колажи и графични творби. Специално за тази експозиция създадох някои от картините си.

- Провокацията за един автор е неговият светоглед и възможността да покаже себе си като начин на мислене. При плаката изискванията и целите са доста по-други, отколкото при другите творби, като живописната изява например. Там нещата са доста по-различни, гледани в малко по-личен план, авторът представя себе си като мислене и мироглед. Докато при театралния плакат си зависим от доста фактори - драматургичното произведение, режисьорската интерпретация.

- Донякъде да, равносметка е. Виждаш какво си преследвал и към какво си се стремил през годините и в крайна сметка след един период от време може да погледнеш постиженията си, колко са узрели идеите ти и професионализмът ти. И може би с тази идея подходих при реализацията на двете изложби. Да погледна във времето, какво имам зад гърба си.

- Започваш от едно ниво и във времето се развиваш и стигаш до друго. Началото винаги е плахо и несигурно. На базата на таланта се развиваш и ставаш професионалист.

- Като ученик имах възможността да се запозная с бургаския художник Георги Янакиев. Аз учих в бургаското училище "Петър Берон" и той започна да преподава рисуване там. Допаднахме си. После станах нещо като частен ученик, защото започнах да го посещавам в определени дни в ателието му с конкретни задачи, които той ми възлагаше. Разбира се, през този период от време всичко беше много по-освободено. Това беше навлизане в необятното пространство на изкуството. С него работихме в продължение на много години - чак до периода, когато влязох в Художествената академия. Там имах възможност да уча при един голям преподавател - проф. Александър Поплилов, който е известен с това, че създаде една голяма школа от графични дизайнери, както е модерно сега да се казва, а навремето бяха наричани приложни графици, плакатисти. След като учих при него в продължение на шест години, се върнах в Бургас и имах професионални срещи и разговори отново с Георги Янакиев. Това са хората, които са ми оказали влияние.

Когато започнах работа в драматичен театър "Адриана Будевска", съдбата ме сблъска с друг бургаски творец - сценографът Тодор Станилов. Имам много приятни мигове в процеса на работа с него.

В един такъв триъгълник съм се движил.

- Плакатът като всяко изкуство се променя, и то много динамично, защото е базиран на идеята. Мисленето е един процес, който се развива много бързо и това изкуство е свързано с това да намериш най-точната идея или както ние казваме - вица на съответния спектакъл. Така че в един период назад във времето в мисловен процес и сега има различия. Много развитие има по отношение на техниката. Преди повече беше ръчният труд. През 90-те години навлязоха компютърните технологии. Не бих казал, че стана по-лесно. Технически стана по-лесно. В миналото се използваха колажи, много често имаше недостатъци в работата ни. С навлизането на новите технологии нещата добиха друга светлина.

- Трудно ми е да се сетя. Всеки един плакат, върху който полагаш старание, за да се получи, има дълъг път за извървяване, докато стигнеш до крайната цел. Има и случаи, в които не са точни попаденията ти. Понякога постигаш бързо големи успехи, друг път по-трудно, зависи от концепцията на режисьора и художника - кой какво иска и какво преследва. Това е взаимен процес.

- Един художник, когато работи, не мисли за наградите. Творческият процес е обикновен работен процес, при който имаш конкретна твоя задача или поставена от някого и гониш целта. Когато бъде готов продуктът и той започне да се конкурира с други от същата сфера и бъде забелязан като стил и начин на изразяване, идва съответно и наградата. Но никога не съм мислил, че наградата е най-важното нещо за един художник и че тя го прави такъв. Ако погледнем назад във времето, ще видим доста известни художници, които са си отишли от този свят, без да получат награда за произведенията си. Те са били ощетени по някакъв начин, че обществото и елитът по онова време не са ги забелязали.