Свети Валентин или Трифон Зарезан?

Свети Валентин или Трифон Зарезан? На 14-и февруари мнозина си задават този въпрос и се опитват да решат какво да празнуват. Други път вдигат наздравици за любовта.

Свети Валентин се отбелязва на 14-и февруари в някои страни като Ден на любовта. На тази дата двойката изразява любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Традиционно се празнува в англосферата и някои страни от Южна Америка (като Празник на любовта и приятелството). След 90-те годни на XX-ти век добива известност и на други места (предимно в Третия свят), основно от рекламни кампании на производители на цветя и сладкарски продукти.
Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
На този ден още през 14-и век в Англия започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
През втората половина на XX век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце. През 80-те диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай свети Валентин. С разпространението на интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща.
Повечето от българите на 14-и февруари празнуват Трифон Зарезан или Ден на лозаря. Това е празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14-и февруари, а не когато Българската православна църква тържествено чества Трифоновден
Той е сред най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така нареченият Кършовден, когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с деня на свети Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата). По Костадинов ден във Видинско или по Петровден в Старозагорско започват да връзват младите лозя с лико. Новото грозде се освещава в църква на Голяма Богородица или Преображение. Гроздоберът Виноберма се оповестява официално след Кръстовден. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са повече или по-малко обичайно и ритуално отбелязани в народната традиция, като са прикрепени към определен календарен светец. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.