Книгата вече излезе на българския книжен пазар
За милиони хора по света през 2022 г. глобалното затопляне е реален и належащ проблем, който променя и влияе на настоящето им. Климатичните промени засягат геополитиката и икономиката, миграцията и здравеопазването, но за широката публика те сякаш остават безлик враг, когото все още не познаваме.
Именно с отговорната задача да обогати разбирането ни за най-основната глобална заплаха на нашето време се захваща световноизвестният физик, космолог и популяризатор на науката д-р Лорънс Краус в ценното издание "Науката за климатичните промени", което вече може да бъде намерено и на български език.
Познат на родните читатели с книгата "Вселена от нищото" и известен съратник на Ричард Докинс в каузата за налагане на основан на науката и рационален мироглед в обществото, Лорънс Краус се заема накратко и ясно да представи най-фундаменталните факти за науката за изменението на климата както на специалисти, така и на незапознати с темата и терминологията читатели.
Увлекателна, премерена и все пак отправяща предупредителен вик, "Науката за климатичните промени" обяснява най-основните физични принципи, на които се базира науката за глобалното затопляне. Изданието признава ролята на човешката дейност като главна причина за изменението на климата, разглежда щетите, които вече сме причинили и сценариите, които ни очакват, ако не променим курса на действията си.
Въпреки това Лорънс Краус не прибягва към алармизъм и избягва да обсъжда подробно най-апокалиптичните сценарии, защото, макар и вероятни, те все още не са сигурни.
Макар и да не разглежда глобалното затопляне като политически въпрос, "Науката за климатичните промени" посочва дори и най-консервативните прогнози за бъдещето са свързани с огромни проблеми за цялото човечество и заплаха за прехраната и подслона на стотици милиони хора.
Но освен да предупреждава, най-важната цел на този фундаментален наръчник за климатичните промени е да покаже на читателите, че всички тези проблеми все още могат да бъдат избегнати или смекчени.
Защото съдбата е на страната на подготвените. Тя не дава гаранции, а само по-добри шансове. И в голяма степен всичко опира до нашия избор кое от отредените ни бъдеща ще е онова, в което ще живеят децата и внуците ни.
Из "Науката за климатичните промени" от Лорънс Краус
КАКВОТО Е ПИСАНО ЛИ ЩЕ БЪДЕ?
КОГАТО БЯХ МАЛЪК, МАМА МИ ПЕЕШЕ ПЕСЕНТА Que Sera, Sera („Каквото е писано, ще бъде“) и това ми даваше успокоението, че бъдещето е отвъд обсега ни. Като възрастен обаче вече не вярвам в това. Една от целите на науката е да прогнозира бъдещето.
В професионалната си работа с малки изключения съм се съсредоточил или над съставянето на прогнози за експериментални системи, които са толкова добре контролирани, че следствията от някоя основна теория се извеждат директно от наблюденията, или съм правил прогнози за Вселената в най-големите ѝ обозрими мащаби. За щастие, в тези мащаби Вселената може да бъде моделирана много просто.
Далеч по-трудно е да се моделира цялостната сложност на ежедневието на Земята, а още повече – да се прогнозира какво ще се случи утре. Но когато животът зависи от това, бихме могли да се преборим с тази задача. След вековни усилия и с помощта на модерни сателити, свръхкомпютри и метеорологични станции по цялото земно кълбо сега метеоролозите могат да правят точни прогнози за времето, поне чисто статистически, до десет дни напред. Бурите и ураганите могат да се предвидят и да бъде спасен животът на много хора.
Времето е различно от климата обаче. Метеорологичното време се случва на едно място в конкретен момент. Климатът е нещо дългосрочно и регионално или глобално, а не локално. В глобален мащаб локалните вариации на отделните места може да станат маловажни. С помощта на общите принципи на работата, топлината и потока на енергията глобалният топлинен баланс на планетата е бил разбран и измерен. Прогнозиращите и експерименталните възможности на физиката и химията са били усъвършенствани за проверка и потвърждение на фундаменталните принципи, управляващи еволюцията на земния климат в най-широк мащаб. Поглъщането на инфрачервено лъчение от парниковите газове вече е потвърдено, а енергийното равновесие на системата Земя/атмосфера/Слънце е изучено. Най-пряката прогноза е свързана с преноса на енергия и така сме открили радиационното форсиране. Оттук атмосферните модели са позволили да се прогнозират промените в температурите на повърхността, които могат да бъдат подложени на проверка. С температурните промени върви цял нов набор от явления. Покачването на морското равнище поради топлинното разширение е най-непосредствената последица, но вече сме запознати и със същественото въздействие на океана в качеството му на най-голямата топлинна яма, управляваща дългосрочната еволюция на климата в отговор на радиационното форсиране.
Диференцираното затопляне на планетата ни като функция на географската ширина е пряко следствие от асиметричното разпределение на земната маса и океана по отношение на географската ширина. Единият резултат от това е засиленото непосредствено повишение на температурите в Арктика, а другият е дългосрочното затопляне на Антарктика. Степента на прецизност на тази картина е от жизненоважно значение за бъдещето на планетата през следващото хилядолетие, защото двата най-големи резервоара на прясна вода под формата на лед се намират на или в близост до двата земни полюса: в Гренландия и Антарктика. Значително температурно повишение на едното или и двете места би имало непреки последствия, които може да са още по-драстични от тези, дължащи се на прякото повишение на средната температура на земната повърхност.
Топлинното разширение на водата досега е преобладавало в измереното покачване на морското равнище, а едно продължаващо разширение на практика е гарантирано поради допълнителната топлина, която вече е съхранена в океанските дълбини. Но както вече беше споменато, има и други фактори, основно дължащи се на накърнените ледени покривки на Гренландия и Антарктика. Докато тези фактори не са били доминиращи през изминалите десетилетия, всичко сочи, че нещата няма да останат така и занапред.
Ето какво се казва в доклад на американската Национална академия на науките от 2011 г.: Динамичната реакция на ледените покривки спрямо глобалното затопляне е най-голямото неизвестно в проекциите на покачването на морското равнище през следващия век. Ето защо, дори ако това е свързано със съображения извън прякото радиационно форсиране, си заслужава да бъдат разгледани данните, механизмите и прогнозите за значителните изменения в глетчерния лед и въздействието им над очакваното покачване на морското равнище.
Глетчерното топене се ускорява, особено в Гренландия. Степента, до която това топене ще продължи да се ускорява, ще зависи от множество фактори и както се подчертава от Националната академия на науките, не всички от тях са лесно измерими преки последствия от радиационното форсиране. В крайна сметка това е бъдещето, каквото би могло да бъде.
Що се отнася до мен, най-смразяващите изображения, простете за играта на думи, идват не от модели, прогнозиращи бъдещето, а от данни за миналото. Спомням си, когато видях тези данни за пръв път преди десетина години – преди да се замисля сериозно за физиката в основата на всичко това – останах смаян от собственото си безхаберие и си дадох сметка, че съществуват някои наистина сериозни рискове, за които трябва да се безпокоим.
