Ивайла Кузмова е ученичка в IV "а" клас на царевското СУ "Никола Йонков Вапцаров". Снимка Личен архив

Ивайла Кузмова е ученичка в IV "а" клас на царевското СУ "Никола Йонков Вапцаров". Снимка Личен архив

Ивайла Кузмова от IV "а" клас на царевското СУ "Никола Йонков Вапцаров" спечели първо място в Петия национален литературен конкурс "България в картини и слово". Той се организира от Министерство на образованието и науката, Национален дворец на децата и Община Търговище. 
Тя спечели заслужено наградата с текста си "Легенда за Велека". "Отличието за Ивайла не е единствено, тя се представя успешно на различин литературни конкурси", сподели нейната учителка Златина Димитрова. 
Текстът, с който Ивайла печели литературния конкурс, показва нейния творчески потенциал и родолюбие.

Ето и съчинението на ученичката

Легенда за Велека

В едно царство живял цар с красивата си дъщеря Велека. Той управлявал добре, народът бил добър. В чест на добрия цар всяка година в царството се организирали игри и празници, но дошли трудни години. Водата в царството намаляла и вече била недостатъчна. Веднъж царят се разхождал и видял възрастен човек, който се мъчел да се изправи. Скочил царят, помогнал му. А това бил магьосник:
– Царю, велики! Давам ти право на едно желание и то ще се изпълни - казал старецът -магьосник. Замислил се царят, какво да поиска. Трябвало да бъде нещо важно, но не само за него , а за всички в царството. Замислил се и казал:
– Искам всичко, до което се докосна да се превръща във вода!
– Твоето желание е заповед за мен – отвърнал магьосникът. Решил царят да пробва, докоснал се до една монета и тя се превърнала в чаша с вода. Зарадвал се царят. Побързал към двореца да успокои народа си, че вече ще има вода . Срещнал дъщеря си Велека, бил толкова щастлив. – Дъще, вече всичко е наред в царството. Ще имаме вода. От радост я прегърнал. Тя замръзнала на мястото си и в миг се превърнала в река. Заплакал царят, но легнал във водата и докоснал себе си. Така се слял с дъщеря си и завинаги останали заедно. Хората от царството още живеят в земите си. А реката кръстили Велека. Тя и до днес продължава да тече и да ги радва с чистата си вода.