Всички работещи в телевизията се събуват на входа, оставят обувките в шкафчето си и обуват калцуни тип терлички. Снимки Авторът
Преди малко повече от пет години (ноември 2014 г. б.а.) заедно с още петима колеги журналисти от национални медии бяхме първите представители на четвъртата власт у нас, които посещаваха град Ухан - столицата на китайската провинция Хубей. Градът беше един от трите, които посетихме по време на визитата ни в Китай, която бе по покана на Асоциацията на китайските журналисти. Бяхме впечатлени от мащабите на този, сравнително среден по големина град в азиатската държава с население от 10 млн. души, както и от начина, по който работят журналистите в държавните медии там*.
За града, който е разположен на река Яндзън - най-голямата река в Китай и най-дългата река в Азия, и третата най-дълга в света преди около пет години и половина се знаеше малко. За жалост Ухан стана известен за броени дни в края на миналата година и то по не-особено приятен повод. На 31 декември 2019 година в града възниква клъстер от случаи на пневмония с неизвестна етиология, като се съобщава за връзка на случаите с посещение на пазар за риба и живи животни от различни видове. На 9 януари тази година Центърът за контрол на заболяванията в Китай съобщава, че нов коронавирус (nCoV-2019) e открит като причинител на заболяването. Анализът на характеристиките на вируса показва , че той е свързан със SARS–CoV. Системите за детекция на вируса са разработени и са достъпни чрез СЗО. От този момент Ухан присъства във всяка централна новинарска емисия с броя на смъртните случаи и с тези на заразените.
Градът обаче продължава да живее своя живот, макар и не по начина, по който допреди два месеца го правеха местните. Лошите новини, които ни заливат всеки ден ме провокираха да кача отново текста, който написах през октомври 2014 година, след посещението ни в една от медийните групи в Ухан.
Каква беше изненадата, когато видяхме, че новините там се правят по... терлички. Със сигурност сме първите български журналисти, които имаха уникалния шанс да се докоснат до най-голямата медийна група в града HTV, която има телевизия, радио, вестник и уеб сайт благодарение на любезните ни домакини от Асоциацията на китайските журналисти.
Телевизията на град Ухан - столица на китайската провинция Хубей, съществува от 53 години**. Като почти 99% от медиите в Китайската народна република е държавна. Разликата между Българската национална телевизия, която е обществена медия, чиято издръжка също се определя от държавния бюджет и има право на определено време за реклама, е че в медийната група на Ухан няма ограничение по отношение на приходите от реклама. Колкото повече, толкова по-добре. Сигурно и затова с лека ръка ръководството на групата инвестира 800 000 юана, за да заснеме уникален видео клип за Ухан и провинция Хубей. Парите са нищо на фона на годишния бюджет, който възлиза на 1,3 мрлд. юана (съотношението на лева към юана е 1:4 б.а.), а приходите от реклама са 1,8 млрд. юана.
Програмите на телевизията на групата се разпространяват по сателит и по кабел. Зрителите на първата достигат цифрата от 1 мрлд. души, а на втората - 60 млн. Освен 11 телевизионни канала, в медийната група има 10 радио канала, онлайн телевизия и уеб сайт. Онлайн телевизията е най-новият продукт на групата.
За качеството на продукцията говорят студиата и оборудването. Телевизията е направена по модел на CNN. Техниката е най-добрата, за която могат да мечтаят доста електронни медии. Колкото и странно да звучи, на място, където обикновено е шумно и напрежението се усеща във въздуха, тук е невероятно спокойно. Не се чуват дори и стъпките на работещите в групата. Причината е една. Всички журналисти, оператори, служители щом прекачат прага на телевизията сменят обувките си с... терлички. Така преминаването им покрай нюзрума или някое студио става безшумно. Не се чува тракане на токчета от дамските обувки, няма кал от недобре почистените боти. Подовете са чисти, бактриите са сведени до минимум. А за това, че сте в телевизия, а не у дома, свидетелстват камерите, мониторите, студията, нюзрума.
*Броят на частните медии е много малък предвид управлението на страната. Но всички държавни медии се финансират със средства от бюджета и с приходи от рекламата.
**Цифрите са актуални към октомври 2014 година, когато бе реализирано посещението в Ухан.
Галерия
