Разликата в заплащането варира значително в страните от ЕС. Снимка ©Shutterstock.com/Delpixel
Работещите жени в ЕС получават средно 16% по-малко на час от мъжете. Разликата в заплащането е фактор за бедността сред жените в напреднала възраст. Принципът "еднакво заплащане а еднаква работа" е основополагащ за Европа и е въведен още с Договора от Рим през 1957 г. Въпреки това мъжете продължават да получават съществено по-високи възнаграждения на час от жените, а напредъкът към намаляване на различията през последните десет години е минимален.
Европейският парламент последователно приканва за вземането на повече мерки по въпроса и ще разисква отново възможните стъпки в пленарен дебат на 13 януари.
Как е изчислена разликата в заплащането на мъжете и жените?
Разликата в заплащането се изчислява като разлика между средното брутно почасово възнаграждение на мъжете и жените. За база се вземат заплатите, които получават служителите преди отчисленията за подоходен данък и социални осигуровки. Само фирмите с десет или повече служители са включени в изчисленията.
Измерена по този начин, разликата в заплащането не взема под внимание всички фактори, които могат да оказват въздействие ‒ например, разлики в образованието, в заеманите позиции, паузи в трудовата кариера или полагането на почасов труд. Това, което обаче показателят разкрива със сигурност, е, че като цяло в ЕС има трайна разлика между възнагражденията на жените и мъжете.
Разликата в заплащането варира значително по страни в ЕС, като през 2017 г. е била най-голяма в Естония (25,6%), Чехия (21,1%) и Германия (21%). Най-малки са били различията в Румъния (3,5%), Италия и Люксембург (5%). В България разликата е била 13,6%.
Еднаквото заплащане е регламентирано като принцип в европейска директива. Европейският парламент е призовавал многократно за промени в законодателния текст и за допълнителни мерки. Новият председател на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви в началото на своя мандат, че ще работи по нова Европейска стратегия за половете и за обвързващи правила за прозрачност на възнагражденията.
По-високите разлики в заплащането обикновено се срещат там, където жените работят в по-голяма степен почасово или където има концентрация на жени в ограничен брой професии.
Жените полагат средно повече часове неплатен труд, като те оказват грижи за членовете на семейството си и вършат домакинска работа. Мъжете пък имат повече часове платен труд: само 8,7% от мъжете в ЕС работят на непълен работен ден, в сравнение с 31,3% от жените. Като цяло жените имат повече работни часове за седмица от мъжете.
Разликата в заплащането става още по-голяма, ако погледнем отвъд почасовата разлика и разгледаме общите доходи. Това е така, защото не само че жените получават по-малко на всеки час, но и те полагат по-малко часове платен труд, а също и по-малко жени са наети на пазара на труда. Всички тези обстоятелства водят до близо 40% разлика в общите доходи на мъжете и жените (за 2014 г.).
Паузите в професионалното развитие са много по-често срещани при жените, отколкото при мъжете, като част от техните решения за кариерата са повлияни от поемането от тяхна страна на отговорностите в семейството.
Около 30% от общата разлика в заплащането може да бъде обяснена с преимущественото присъствие на жени в някои по-ниско платени сектори като полагането на грижи, продажбите и образованието. Все още има професии като научно-технологичната работа и инженерните професии, където делът на заетите мъже е над 80%.
Жените също така заемат по-малко мениджърски позиции: по-малко от 7% от главните изпълнителни директори на големи компании са жени. Данните на "Евростат" показват, че жените мениджъри са в особена неблагоприятна позиция по отношение на заплащането: те получават 23% по-малко на час от мъжете мениджъри.
Всичко това не означава, че не съществува и реална дискриминация на работното място ‒ например, когато жените получават по-малко от своите колеги мъже или когато са понижавани при завръщане от майчинство.
Разликата в заплащането между мъжете и жените се разширява с възрастта ‒ тя е сравнително малка, когато жените навлизат на трудовия пазар, и се увеличава с поемането от тях на повече семейни отговорности. Това означава, че жените имат по-малки спестявания и по-малки възможности да инвестират, и тези различия се натрупват с времето. В резултат те са по-често заплашени от бедност и социална изолация в напреднала възраст, а разликата в пенсиите е била средно около 36% през 2017 г.
Всяко намаление с 1% на разликата в заплащането между мъжете и жените би увеличило брутния вътрешен продукт с 0,1%.
Еднаквото заплащане е не само въпрос на справедливост и стимул за по-усърдна работа, но и би дало тласък на икономиката, тъй като жените биха имали повече пари за потребление. То би довело и до събирането на повече данъци от хазната и би облекчило част от тежестта върху системите за социално подпомагане. Според оценки всяко намаление с 1% на разликата в заплащането между мъжете и жените би увеличило брутния вътрешен продукт с 0,1%.
