Това е филмът на живота ми, призна Милена Фучеджиева (вляво). Снимка Авторът
Дебютният филм на писателката Милена Фучеджиева - "Ваймар експрес" няма аналог в световното кино. Филм по темата, която Милена Фучеджиева развива в него, не е правен досега. Всичко започва преди четири години, когато тя решава да направи филм за писателката Фани Попова - Мутафова. Тя е среща, когато е била малка. "Баба ми ме заведе в нейния дом. Тя лежеше на леглото, беше малка и крехка", спомня си Милена Фучеджиева. От тази среща й остава снимка, която Фани Попова - Мутафова надписва на нейната баба. Така започва и "Ваймар експрес". От филм за живота на писателката, която е автор на едни от най-емблематичните исторически романи в българската литература, той се превръща във филм, който търси отговори на въпроси, свързани с антисемитизма, с пропагандата на Гьобелс и създаването на Европейски писателски съюз. Преломна точка в идеята за филма е книгата на историка Бенджамин Мартин - "Новият нацистко-фашистки ред за европейската култура", която Милена Фучеджиева открива случайно в интернет и си я поръчва. В нея става въпрос и за създадения писателски съюз, съучредител на който става Фани Попова - Мутафова.
Фани Попова - Мутафова е единствената жена - писател в групата от автори, които пътуват из Германия по покана на Гьобелс. Тяхното пътуване завършва във Ваймар, градът който дава и част от алегоричното заглавие на филма.
"Вървях по стъпките на разкритията. Това е филм за единствената българка и още двама автори, Кнут Хамсун и Робер Бразийяк, които приемат поканата да пътуват из Германия и какво се случва с тях", разказа Милена Фучеджиева след прожекцията на дебютния си филм в бургаск клуб "Модерен театър" в рамките на деветото издание на кино-литературния фестивал "Синелибри".
Авторът на филма (Милена Фечуджиева е сценарист и режисьор на документалната си лента б.а.) призна, че хората, които са се съгласили да участват и да предоставят документи, както и да анализират случилото се преди повече от 70 години са й се доверили.
Пред камерата застават Алвхилд Двергсдал, Пламен Дойнов, Катя Зографова, Александър Кьосев, Капка Кънева, Туре Рем, Жизел Сапиро, Лейф Хамсун - внук на Кнут Хамсун и др. Екипът е снимал на няколко места в Европа, в Париж и в Центъра на Хамсун в Норвегия. Докато работи по проекта си, Милена Фучеджиева получава от чужбина албум с 76 фотографии, които документират едномесечното посещение на европейските писатели в Германия през 1941 година. На някои от снимките е запечатана и Фани Попова - Мутафова. За да използва снимките обаче, тя започва да търси носителя на авторските права, от когото да получи разрешение за това. По едно име, изписано в албума, открива двама души. Първият, с когото се свързва е нидерландец, който не само, че недочува, но и не говори английски. "С помощта на преводач, който ми осигуриха от посолството у нас, успях да се свържа повторно с възрастния мъж и да разбера, че той е брат на фотографа. Чрез него се свързах с внука на фотографа, който е бил и един от писателите, участвали в тази обиколка на Германия. Той ми разреши да използвам снимките, но не пожела да бъде споменато името му, защото дядо му е бил нацист", разказа Милена Фучеджиева.
"След като проучих тази част от живота на Фани Попова - Мутафова, ми се пречупи отношението към нея като човек, не към писателя", призна Милена Фучеджиева. И допълн, че "Ваймар експрес" е филмът на живота й. Предстои той да бъде показан в Париж и в Центъра на Хамсун.
В рамките на "Синелибри" "Ваймар експрес" прави своята световна премиера. А Милена Фучеджиева вече работи по следващия си филм, който отново ще провокира зрителите.
