Възпоменаваме свети Акепсим, Йосиф и Айтал

Православната църква почита днес свети свещеномъченици Акепсим, Йосиф и Айтал, както и преподобни Пимен Зографски.

Светите свещеномъченици Акепсим, Йосиф и Айтал станали жертва на гонението при цар Сапор (IV век), който издал указ да бъдат издирвани и наказвани със смърт християнските свещенослужители, ако откажат да пренесат жертва на персийските божества.

Свети Акепсима бил епископ, свети Йосиф - презвитер, а свети Айтал - дякон.

Пръв пострадал свети Акепсима. Бил на 80-годишна възраст, когато го заловили и изправили на съд. Той отказал да се отрече от вярата си. Предали го на изтезания. Акепсима понасял с търпение ужасните мъчения. Мъчителят се надсмивал над него, като казвал: "Къде е твоят Бог? Защо не ти помага и не те избави от ръцете ми?"

- Моят Бог е тук и навсякъде – отговорил мъченикът – и Той е силен да ме изтръгне от ръката ти. Но аз не желая да ме избави от мъченията, а да ми дарува твърдост, да ги изтърпя докрай.

След като изтърпял разни страдания, Акепсима бил затворен в тъмница, където на другия ден довели и други двама свещенослужители – престарелия Йосиф и младия дякон Айтал. И двамата били ревностни разпространители на Христовата вяра.

Като се уверил в непреклонността на мъчениците, съдията ги хвърлил в тъмница, където в продължение на три години били подлагани на много мъчения. На християните било забранено да ги посещават, да им носят храна и да проявяват грижи за тях. Когато след три години отново ги изправили пред съда и те отказали да изпълнят царската заповед, свети Акепсима бил осъден на посичане с меч, а свещеникът и дяконът били отведени в друг град и затворени в тъмница.

Една християнка срещу пари получила разрешение да влиза в тъмницата и да им превързва раните. С каквото могла тя била на тяхна услуга. Като гледала техните изтерзани тела, тя плачела, а светите мъченици я успокоявали с думите: "Твоите грижи за нас, сестро, са приятни на Бога, и ние ти благодарим, но недей да ни оплакваш. Да страдаш за Бога е блаженство."

Съдията след дългите мъчения издал заповед мъчениците да бъдат убити с камъни. На мястото, където бил убит дякон Айтал, израснало дърво, което имало лечебни плодове. Мнозина от вярващите виждали на същото място небесна светлина и ангели да възпяват Бога, Който прославя своите светци.