Велика сряда е - третият ден от Страстната седмица
Велика сряда е. Помазването на Господа с миро. Църквата почита свети пророк Йеремия, преподобен мъченик Акакий Серски, света Тамара Грузинска (Прежд. лит.) (вечерта – Малко повечерие) (Тип. с. 447).
Второто тайнство в църквaта е миропомазанието. То се извършва непосредствено след кръщенето и съставлява с него един богослужебен чин. Свети Григорий Нисийски сравнява това тайнство с укрепването на организма след дълго боледуване. Ако кръщението чрез опрощаване на греховете ни избавя от духовна смърт, миропомазването ни дава сили за духовно укрепване във вярата.
На гръцки език "миро" означава благоуханен елей. Употребявало се за освещаване още в старозаветни времена. Миропомазване се извършвало над царе, свещеници и пророци, а при освещаване на скинията Мойсей използвал миро, с което е помазал и Аарон за първосвещеническо служение. Бог посочил на Мойсей съставките на мирото за свещено помазване.
За заповедта на Спасителя относно кръщението в Св. Писание има пряко указание. Относно миропомазването подобна пряка заповед няма, но божественият произход на това тайнство е несъмнено. Така в Евангелията имаме преди всичко обещанието на Спасителя, че след като извърши делото на изкуплението, ще изпрати на всички вярващи в Него даровете на Св. Дух. За това, че всички вярващи в Христа ще получат тези дарове след Неговата смърт и възнесение, разказва св. ев. Иоан Богослов със следните думи:
"В последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода".
И евангелистът пояснява думите Му така: "Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен"
И действително, книга Деяния на св. апостоли повествува, че Апостолите наистина са преподавали на вярващите в Господа Даровете на Св. Дух. Несъмнено, през 40-те дни между Възкресението и Възнесението Господне, когато Той се явявал на апостолите и им говорил за Божието Царство, учениците Му получили и благословението на Спасителя да извършват тайнството на подаянието на Светия Дух, както и необходимите указания за начина на извършването му. Тогава, беседвайки с тях Той "им заповяда:
"Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието от Отца, за което сте слушали от Мене, защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Свети... Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Свети"
Апостолите приели на Петдесетница Светия Дух и оттогава кръстените с вода кръщавали и с Дух Свети. Така ап. Петър говорил на народа в деня Петдесетница:
"Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа". ("Покайтеся, и да крестится кийждо вас во имя Иисуса Христа во оставление грехов, и примите Дар Св. Духа").
Макар и във връзка с тайнството Кръщение, тайнството на подаване на Св. Дух е отделно свещенодействие. В Новия завет имаме свидетелство, че първоначално светите апостоли възлагали ръце над кръщаваните за получаване благодатта на Светия Дух.
"Те [някои ученици в Ефес] се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Свети"
"И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко..."
"Помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило"
"Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа"
Видно е, че апостолът ясно разграничава прошката на греховете при кръщение, от получаване на дара на Светия Дух. Учениците в Ефес били кръстени, но едва "когато Павел възложи на тях ръце слезе върху им Дух Свети". В книга Деяния се разказва за това как Филип благовестник след успешна проповед в Самария кръстил повярвалите самаряни. Филип бил един от седемте "дякона", т.е. служители, за чието поставяне от апостолите се говори в шеста глава. Той ги кръстил, но не могъл сам да извърши тайнството на низхождането на Св. Дух - това можели само апостолите. Затова, "като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
В Св. Писание освен апостолите, единствено Корнилий получил дара на Духа без ръкополагане, а само с кръщение. Това изключително явление трябвало да убеди ап. Павел и другите, че и за езичниците са отворени вратите на Христовата Църква и на спасението! Но тези две изключения не отменят нуждата от миропомазване, за да слезе върху ни Светия Дух. "Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов" (Рим. 8:9).
Това кръщение, което апостолите извършвали чрез възлагане на ръце, е днешното тайнство миропомазание. Докато кръстилите се били все още малко на брой, апостолите имали възможност да отиват при всеки от тях и да възлагат ръце. Но когато евангелската проповед започнала да се разпространява по цялата земя, нито самите апостоли, нито упълномощените от тях приемници (епископи) можели да участват лично в тайнството. Това обстоятелство още в апостолско време довело до решението да се допусне извършването на тайнството и в друга форма, а именно чрез помазване на кръстените със свето миро, придружено с молитва на свещенослужителя. Така тайнството можели да извършват вече и презвитерите, използвайки осветено от епископите миро. При помазване свещенослужителят изричал формулата "Печат дара Духа Святаго", т.е. "Печат на Дара на Светия Дух", както е и днес.
С времето помазването със свето миро заменило изцяло първоначалното полагане на ръце. (Ръковъзлагане се практикува и до днес в Коптската и Етиопската църкви). В Православната Църква ръковъзлагането останало характерна и неотменима принадлежност на тайнството свещенство.
Многото благовонни вещества, влизащи в състава на светото миро, символизират многообразието от дарове на Св. Дух, подавани на вярващите в това тайнство, в съответствие с думите на Апостола:
"Има различни дарби, ала Духът е един и същ... Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска".
Видимата страна в тайнството е помазването с осветено миро на челото, гърдите, очите, ушите, устата, нозете и ръцете на вярващия. При всяко помазване, извършващо се кръстообразно, свещенослужителят произнася тайноизвършителната формула: "Печат дара Духа Светаго. Амин!"). Челото се помазва за освещаване на ума или мислите; гърдите - за освещаване на сърцето или желанията; очите, ушите и устата - за освещаване на възприеманото чрез тях; ръцете и нозете - за освещаване на делата и цялото поведение на християнина.
Чрез помазване с миро върху човека слиза сам Св. Дух като дар от Христос. Ето защо във формулата се казва дар, а не дарове. Тук не става въпрос за конкретни дарове на Св. Дух, необходими за съхраняването на човека в християнския му живот.
В миропомазването Светият Дух е дарът, който Господ ни дава. Светият Дух като дар! В състояние ли сме да разберем дълбочината на тайнството и неговите духовни последици?
Това е една лична Петдесетница, превръщаща ни в Божи храм.
Приемаме като дар Онзи, който слезе на река Йордан върху Христос, разкривайки Го като помазаник, като възлюбен Син и Спасител. Христос е Божи помазаник и ние получаваме неговото помазание. Христос има Духа, който е живот и дава и на нас участие в Неговия живот. Христос е Син и ние сме осиновени. Бог се отпечатва в душите ни. Такъв е истинският смисъл на Тайнството на печата. В древната църква терминът "печат" е имал много символи. Но основното му значение, разкрито в помазването със свето миро, е: то слага отпечатъка върху телата и душите ни на Този, който ни притежава и комуто служим. То е знак за висшето ни неповторимо призвание.
В Христос, който е цар, свещеник и пророк, ние ставаме царе, свещеници и пророци. Изведнъж получаваме и трите достойнства.
Новата, истинска царска власт, дадена на човека, е непрекъснато да пресътворява света като възхождане към Бога.
Свещеническото ни достойнство се изразява в това, да осветим и преобразим себе си, като непрекъснато принасяме живота, делата, радостите и скърбите си на Бога, като ги откриваме напълно пред Божията воля и благодат. И най-вече да станем носители на онази жертвена любов, която е същност и съдържание на свещенството на човека.
И накрая, пророчеството се състои в даденото ни основно познание на истината за Бога и човека, за света и крайната му съдба.
Тази способност ни дава силата да бъдем при всякакви условия - на работното място и извън него, винаги и навсякъде свидетели на Христа.
Дончо Александров, магистър по богословие
източник: Pravoslavieto.com
