Всяка нова роля ме обогатява вокално, технически и емоционално, споделя Йоана Кадийска. Снимка Личен архив
Йоана Кадийска е родена в София. Завършила е 23-то СУ "Фредерик Жолио Кюри", а след това специалност "Оперно пеене" в НМА "Проф. Панчо Владигеров".
През 2011 г. печели ІІ награда на ХVІ Международен младежки музикален фестивал-конкурс, Добрич-Албена, "Надежди, таланти майстори". Две години по-късно, през 2013 г. печели стипендия от фондация "Борис Христов" за Оперна студия в Национална Академия "Санта Чечилия" - Рим, където специализира със сеньора Рената Ското, вокален педагог Анна Ванди и маестро Чезаре Скартон.
През годините посещава различни майсторски класове за вокални и сценични умения и работа върху интерпретация на оперни произведения при редица изтъкнати педагози и творци с международно признание, между които - Дарина Такова, Анна Томова - Синтова, Карло Коломбара, Фиоренца Косото, Бруна Балиони, Лариса Гергиева и др.
През 2018 г. става стипендиант на фонда на Райна Кабаиванска и продължава обучението си в Модена, Италия.
Своя дебют прави на сцената на ДМБЦ "Стефан Македонски", с ролята на Елена в постановката "Хубавата Елена" от Жак Офенбах, режисьор Марио Николов, под диригентството на Юли Дамянов.
От август тази година е част от състава на Държавна опера Бургас по покана на директора Александър Текелиев. "Той повярва в мен и ми подаде ръка, давайки ми шанс, за който мечтае всеки един млад певец", споделя оперната певица. Тя участва в различни проекти, които й предоставят възможност за изява на големи и малки сцени, както в страната така и извън нея.
- Бургаската публика Ви гледа преди месец в оперната комедия "Сватбата на Фигаро" и в концерта "Есенна палитра", с която започна новия сезон на Държавна опера. Как се стигна до поканата да пеете на сцената на морската Опера?
- Включена бях в тези спектакли, като част от състава на Държавна опера Бургас. За всеки оперен певец е важно да участва в много и различни постановки. Това обогатява не само репертоара му, но и му дава възможност да върви напред и да се развива, защото сцената учи. Ако в Академията трупаш знания, то на сцената имаш възможност да ги покажеш. Тя ти дава свобода на действие и мислене. Мястото на добрия артист е имено на сцената, където най-добре се вижда талантът му, защото операта е живо изкуство, което се случва тук и сега. Нямаш право на грешка и не можеш да излъжеш публиката.
- Вие сте млад изпълнител. Какви възможности Ви дават участията извън столицата?
- За мен тези участия са много полезни, защото трупаш опит. Сцената е една, няма значение дали е в столицата или извън нея. България не е София.
- Много театрални артисти избират да са на свободна практика, за да могат да участват в различни спектакли в страната. Във вашето изкуство този модел не е застъпен широко, защо?
- Аз нямам тези наблюдения и не бих си позволила да коментирам начина на работа на колегите актьори. Независимо, че както те, така и ние сме хора на изкуството, реализацията в нашите професии е различна. Към това може да добавим и факта, че театрите в страната ни са много повече от оперите. В края на краищата смятам, че всеки сам трябва да прави своя избор, така както е най-добре за него и неговото развитие.
- Всеки артист има свой кумир, на когото се опитва да подражава или от когото се учи? Кой Ви напътстваше в първите ви стъпки на оперната сцена?
- Нямам кумир. Възхищавам се на различни оперни артисти, от различни поколения, от различни националности. Мисля, че от всеки един от тях можеш да черпиш вдъхновение, но трябва да изградиш своя индивидуалност и стил.
Моят първи учител е голямата наша оперна прима Александрина Милчева. Когато бях последна година солист и хорист в ДРХ на БНР академик Христо Недялков ме заведе при нея, за да ме чуе. Тази среща никога няма да я забравя. Бях много притеснена, но когато видях и почувствах топлината и усмивката на г-жа Милчева цялото притеснение се изпари. Тя беше първият човек, който повярва в мен. На нея дължа интереса, любовта и хъса да се "хвърля" в тази предизвикателна и трудна професия. След което, по пътя си имах възможността да се докосна и да работя с много известни имена от оперното изкуство и всеки един от тях остави следа в развитието ми. На всички тях дължа едно голямо благодаря.
- Вие работите с гласа си. Как успявате да го съхраните, за да може да не Ви "предаде" на сцената?
- С дисциплина. Наскоро гледах филма за живота на Андреа Бочели "Музика на тишината". Бях много впечатлена от сцената, в която учителят му каза: "Тишина. Тишината е най-важната и най-трудната дисциплина".
- Една от световните оперни прими е сопраното Райна Кабаиванска, родом от Бургас. Има ли сте досег с нея и нейните майсторски класове, които провежда в НБУ?
- Да получиш стипендия от маестра Кабаиванска е голяма привилегия. Имах тази възможност да се докосна до нейният опит и творчество и да получа още една гледна точка за начина на себеизразяване на певеца. Най-важният урок, който научих за тази една година от съвместната ни работа е, че за да правиш нещата добре, не е достатъчно да притежаваш само талант – трябва характер.
- Била сте стипендиант на фондация "Борис Христов" за оперна студия в Национална академия "Санта Чечилия" в Рим. Бяхте ли изкушена да останете да работите в меката на операта?
- Смятам, че няма човек, занимаващ се с оперно изкуство, който да не иска да остане в страна като Италия и да намери своята реализация там. Оперното студио на Академия Санта Чечилия беше за мен предизвикателство, което ми даде шанс да се запозная отблизо с традицията на италианското белканто. Това беше моя първи досег с италианската школа и начин на преподаване. Работих със световно известното сопрано Рената Скотто и преподавателите Анна Ванди (вокална техника) и Чезаре Скартон (пластика, актьорско майсторство и дикция) като се стремях да попивам и усвоявам всяко тяхно напътствие.
- Вие сте мецосопран. Коя е ролята, към която сте отправили поглед и искате да реализирате?
- Все още са много ролите, които имам желание да покоря. Всяка нова такава ме обогатява - вокално, технически и емоционално и ме подготвя за преминаване към следващата. Мисля, че всяко нещо в живота ни идва в точния момент и когато сме готови за него, така че най-доброто предстои.
- Творческият път на оперния артист е трънлив и пълен с неизвестни. Чертаете ли на ум какъв искате да бъде Вашият?
- Не спирам да мечтая. Аз съм много емоционален човек, което в дадени ситуации може би ми пречи, но в същото време съм много упорита и последователна. Колкото и да е клиширано искам да съм здрава, защото само тогава ще мога да превърна неизвестните в известни.
- Тази година получихте предложение за брак от Валери Турманов на сцената на бургаската опера след края на операта "Дон Жуан". Как продължава Вашата съвместна приказка?
- Всяко момиче мечтае за такова предложение – емоционално, романтично, незабравимо… Мигът, в който мъжът на живота ти реши да заяви пред целия свят, че ти си неговото момиче е един от най-специалните за всяка жена. Благодаря на всички "съучастници" по организацията. И щом си говорим за приказка – и заживели щастливо!
