Така изглежда водата на гръцкия плаж Ammolofoi Beach. Снимка Господин Бодуров
Когато наближи лятото, сякаш кутията на Пандора се отваря и от нея започват "да хвърчат" "за" и "против" избора на място за морската отпуска. Като по команда определени медии започват "да бълват" материал след материал, колко е лошо, вредно и скъпо да се ходи в Гърция на море. На точно обратната страна са други, които пишат и коментират същото, но за българското Черноморие. Социалните медии започват "да врят" от постове, коментари и снимки за различни случки, които са преживели по време на лятната си отпуска на родното или на гръцкото море. И така е всяка година. В разгарящата се страстна словесна битка за защита и нападение на едното или другото море винаги се появяват и гласове с разумни доводи, които обаче никой не иска или се прави, че не чува. Защото по-добре е да крещиш в тълпата, вместо да притихнеш и да се опиташ да разберем, какво ти говорят спокойно и разумно, за да видиш, че картината не е черно-бяла и не е толкова страшно, ужасно и грозно. И дори в най-трудната ситуация може да се намери изход.
За този коментар ме провокира поста на бургазлията Господин Бодуров от 28-ми юни в профила му във фейсбук. Господин Бодуров е основател и CEO в бургаския бизнес инкубатор. А неговото първо приключение на гръцкия плаж "Ammolofoi Beach" предизвика коментари "за" и "против" гръцкото Черноморие, предположения за случилото се и "откриване" на българска следа в обслужването на гръцкия плаж. Затова публикуваме поста без редакторска намеса и без коментарите под него, за да може читателите на "Черноморие" сами да преценят - "Къде е заровено кучето"
"Днес ходихме на “син” сертифициран плаж. Водата там била с много добро качество и хората и дали сертификат. Имало само 623 плажа в Гърция с такива сертификати, а в цял свят били също малко. Аз като типичен “Ганчо” не видях голяма разлика с водата на Каваци, Аркутино или Арапя, но все пак ще се съглася със световните умове в тази сфера. Сигурно разбират повече от мен на тема качество на морската вода.
Докато бяхме на плажа си мислех за това как в световен мащаб хората асоциират бизнеса с измама. Примерно за Гърция слушам от всички как като отидеш на плаж и всичко е БЕЗПЛАТНО. Взимаш едно кафе и цял ден шезлонга и шатрата са твои. Днес имахме интересен сблъсък с реалността. Очевидно маркетинга на Гръцкото крайбрежие е доста добър, защото бяхме поставени в следната ситуация: 1-ва линия шатра 100 евро минимална консумация, втора линия шатра 80 евро минимална консумация, трета линия шатра 60 евро минимална консумация. Първа и втора линия бяха с табелки RESERVED.
Явно колкото и да дерзаем по въпроса, че ние сме измислили тези бизнес практики и в Гърция са доста напред в материала. Все пак да не забравяме от къде произлиза фразата “Троянски кон”. Не е от местност в България във всеки случай. Без да знаем горната информация нашата група смело се насочи към шатрата на трета линия (защото всички други бяха RESERVED) и аз и жена ми си викаме, така и така правим по около 100 евро консумация на обяд под формата на риби, скариди и октоподи, давайте на шатрата за 60 евро.
До тук чудесно - консумирахме три сандвича и два бургера (нямаше нищо друго освен тях и салати), заедно с напитки на скромната цена от 92 евро (сандвичите и бургерите бяха по 8 евро). Не получихме касов бон за сметката. Забраниха ни да сложим собствени чадъри на басейна за да пазим децата от слънцето и т.н. Това поведение пък ми припомни за един спомен от Цюрих, където на едно от местата, където обядвахме ни взеха 20 евро повече без обяснения. Не мога да си спомня дали не беше отново Гръцко заведение. Добре, че после в една типично Швейцарска кръчма се отсрамиха с няколко вурста по метър и нещо, заедно с алкохол. Вярно храната излезна около 300 евро за 6 човека, но поне си заслужаваше парите.
За финал мисля, че е добра идея да спрем да говорим негативи за нашето крайбрежие.През последните 15-тина години не ми се е случвало да ме жилят така (с фалшиви сметки) по него. Винаги съм получавал касов бон и добро отношение.
А вие на какво мнение сте? Трябва ли бизнесите да мамят по този начин или пък е по-добре да се стремим да не прекаляваме с “надуването” на маркетинговия балон?
