Лекари в Европа аплодират хората, които спазват мерките. Снимката е илюстративна
Народното събрание обяви извънредно положение на 13-ти март – пет дни след като бяха регистрирани първите случаи на корона вирус у нас и когато техният брой бе едва 31. Четири дни след това се появи и първата инициатива в социалните мрежи – да подкрепим медиците с аплодисменти, затова че са на първа линия в борбата с пандемията. Взаимствахме традицията от Италия. Аплодисментите в страната на Ботуша отекнаха в цял свят и продължиха да се чуват, и когато растеше, и броят на заразените лекари, и когато моргите и катедралите не успяваха да побират телата на починалите с установен корона вирус.
Всяка сутрин от Националния предизборен щаб призоваваха българите да си останат вкъщи, да спазват социална дистанция, за да подготвим здравната система за времето, когато броят на заразените ще се увеличи драстично и легла за най-тежките случаи няма да има. Към техните призиви се присъединиха и премиерът Бойко Борисов, и министрите, и депутати, и артисти, и музиканти…
И българите като че ли се вслушаха в думите на хората, които се грижат за тяхното здраве. Е, има и такива, които продължават да нарушават правилата – да се разхождат в парка, да карат колело и да се събират на кафе с комшиите на открито. Някои пък дори нарушиха личната си карантина с риск да заразят най-близките си.
И когато психиката на всички се настрои, че след 13-ти април, тогава изтичаше месецът на извънредното положение, нещата ще започнат да влизат в руслото си, по препоръка на Щаба, подкрепена от правителството, Народното събрание го удължи с още един месец.
А как се задържа под ключ някой, който губи работата си, не може или не иска да остане повече у дома!?! Сигурна съм, че всеки един е бил изкушаван да излезе навън и да наруши мерките. Мнозина го направиха и продължават да го правят.
И Щабът, и правителството, разбраха, че трудно ще накарат хората да си останат у дома и решиха, че могат да ги стреснат с ада, който се задава. Много умело бе отклонено вниманието към Църквата. Журналисти, политици, лекари, общественици в един глас скочиха срещу Светия синод с призив да затворят храмовете в навечерието на Вход Господен в Йерусалим и Възкресение Христово, защото от там ще дойде заразата.
Всички ужасени очакваха как „вярващия“ български народ ще се втурне в църквата да пали свещ за здраве. Да, той се втурна, но не към храма, а към пазарите. Защото, за жалост, за българина празникът не е в душата, празникът е на масата.
Аплодисментите за медиците започнаха да затихват, а улиците да се пълнят с хора и тогава лекарите решиха да се намесят. Шефовете на най-големите болници в София (от активните случаи на заразени с корона вирус в страната – 671 към днешна дата, 510 са в София б.а.) буквално заплашиха хората, че ако не си останат у дома, ще се налага те, вместо Бог, да избират чий живот да спасяват! Тогава се роди и инициативата – лекари да пляскат всяка вечер на българите, които спазват мерките и си стоят вкъщи. Така започнаха да отекват аплодисментите на медиците…
Шумът от тях обаче вече не се чува, защото всички в един хор се възмущават как софиянци се изнесоха от столицата и плъзнаха по градчетата на юг от Бургас, за да прекарат празниците. Закъснелите рестриктивни мерки и призиви: "Затворете София" не дадоха добър резултат.
Българинът много прилича на героя на Елин Пелин Андрешко, той винаги успява да избяга от данъчни, от полиция, от отговорност и да излезе сух от водата.
На петата седмица от началото на извънредното положение в страната вече сме минали през страха, през паниката и през безразличието. Сменихме няколко пъти врага, който ще разнесе заразата – първо беше Църквата, след това хората, които взеха причастие, дойде тълпата на пазара, последвана от манифестациите по улиците (понеже парковете и градините са затворени за разходки б.а.), не подминахме ромските махали, за да спрем, засега, на софиянци "избягали" към морето.
Но преди да ни обземе апатията, трябва да отекнат още едни аплодисменти!
Ще чуем ли този път за кого бие камбаната!?!
