Проф. д-р Христо Бозов изслуша лекцията заедно с Катя Мишева - началник на отдел Образование в Община Бургас и директора на Държавен архив Бургас Данка Георгиева. Снимки Авторът
Зала в бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров" ще носи името на създателя на училищния чин - Фридрих Ерисман. А чинове, създадени по неговия модел, които и до днес се пазят в Колежа по туризъм, ще бъдат включени в музейната експозиция на университета. Предложенията са на ректора на висшето учебно заведение проф. д-р Христо Бозов. Той обяви идеята си на публична дискусия на тема "Фридрих Ерисман - спасителят на Бургас от хуманитарна криза". Гости на нея бяха Катя Мишева - директор на отдел "Образование" в Община Бургас и Данка Георгиева - директор на Държавен архив - Бургас. Лекцията изнесе проф. Маргарита Терзиева преподавател във Факултет по обществени науки на университета. Тя дълго време е проучвала житейския и професионалния път на Ерисман и е открила връзката му с Бургас.
За Фридрих Ерисман в морския град не се знае много, но се оказва, че той има решаваща роля за спасяването на града от хуманитарна криза в край на XIX век.
Ученият е роден в Швейцария. Медицинското си образование получава в университета в Цюрих, където се влюбва и в бъдещата си съпруга - Надежда Суслова. Тя също учи медицина там по това време. Швейцарецът и рускинята се женят и заминават за Руската империя. Заради нея той приема православието и става християнин. В новата си родина сменя и името си и от Фредерик става Фьодор Фьодорович. Там започва и неговата частна офталмологична практика. Той забелязва, че зрението на гимназистите намалява в горните класове. Ученият започва да прави наблюдения и изследвания на учениците и стига до извода, че за влошеното им зрение значение оказва стойката по време на час. Така Ерисман създава стандарта на единичния училищен чин. Той прави осем варианта, според размерите на учениците.
Ученият - медик идва два пъти в Бургас, като вторият е много важен и оставил важен отпечатък в историята на града. Първото му посещение е през юли 1878 година, когато посещава военно-полевия лазарет (полевата болница) на 71-ва руска армия. По това време в Бургас са живеели около 2 500 души, като 90% са боледували от различна треска, като дифтерит, шарка и други. В населеното място е имало само един лекар - д-р Андрея Нидер и нито една болница. Ерисман остава медикаменти за лечение на болните.
Второт му идване в Бургас е за периода януари - март 1879 година. Тогава през пристанището трябва от Източна Румелия да се изтегли руската армия. Фридрих Ерисман намира Бургас в трагично положение - боклуци навсякъде по пътната инфраструктура, липсват отводнителни канали. Избягалите коне от Рускато интенданство, което се е намирало в Атанаскьой (сега комплекс "Изгрев") стигат до Бургас и измират. Хората са ги заровили в ями, но това е създало риск за здравето и замърсяването на водата чрез почвата при разлагането на труповете на животните. Ерисман организира четири групи доброволци всяка от по 40-60 души, които правят временни отводнителни канали по улиците на Бургас. След това изкопават дълбоки септични ями, в които заравят труповете на конете, за да спрат разпространението на евентуална зараза. Изследва и питейната вода в домовете на местните. И не на последно място по негово нареждане се разделят болните от здравите. Имало е 124 души болни от дифтерит, като 20 от тях са били сестрите, които са се грижили за пациентите.
Така с действията си и медицинските си знания и опит Фридрих Ерисман спасява жителите на Бургас от хуманитарна криза в първите години след неговото освобождение.
Галерия
