Защо Луцифер обича да пее?

Дяволът предпочита да се крие. За него тъмните и мрачни пространства са утеха и място на спокойствие. Свикнали сме да го откриваме в сенките на раждащо се зло или зад маската на най-лукавите хора в историята ни. Но дали е така? Всъщност Луцифер предпочита по-бляскави места. Места, в които забавлението е крал на нощта. Точно поради тази причина Луцифер решава да излезе на театралната сцена под светлината на прожекторите, да прикове вниманието в себе си и да покаже на света, че представата ни за него, всъщност не е много правилна.

Последното му появяване на българска сцена бе в рамките на празниците на изкуствата „Аполония“ на сцената на читалище „Отец Паисий 1896“ в Созопол. Може би нарцистично от страна на дявола, но моноспектакълът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ е кръстен „Луцифер“, а въплъщението на тази мрачна фигура бе поверено на блестящия актьор Боян Арсов.

Чрез формата на бутикова кабаретна пиеса, Луцифер доказа на публиката, че без пороците в живота, светът ни би бил много по-скучен отколкото е сега. Без злото, което витае около нас, ние нямаше да познаем доброто в истинската му същност, но нямаше и да имаме нужда от това познание. Истината обаче е една – всеки човек има необходимост да си отдъхне от съвършено моралния свят и да премине границите му дори за малко. Работейки с болезнено искрени паралели, авторът на текста – Хосе Варлета, отвежда всеки зрител към онези моменти в живота, когато извършваме малки и не толкова малки грехове, и ни показва колко незначителни са те. Но той не само ги омаловажава, но и ги превръща в нужни случвания, чрез които да извървим жизнения си път. Същевременно Луцифер не заклеймява святото, а само му се усмихва лукаво, докато пее и танцува в чест на несвятото. Представлението носи атмосфера на спокойствие и разбиране, благодарение на емпатичното съзерцание  на дявола върху нещата, които правят човека щастлив, но иначе биват сметнати за порочни или дори греховни.

Този симпатичен негодник, както го нарича режисьора на пиесата – Николай Младенов, ни свидетелства за това, че да се лутаме между правилното и грешното е органично желание на човека, стига обаче да знаем кога не сме преминали фаталната граница, а когато Ева отхапва ябълката на грехопадението, тя не преминава границата. Тя просто дава началото на един неспирен купон за Луцифер.

А ако искате да си отговорите на въпросите: „Защо това е купон?“, „Какво обича Луцифер?„ и „Кои са заповедите на дявола?“ гледайте представлението на Сатиричния театър. А след финала на шоуто, може лично да попитате Боян Арсов, защо Луцифер обича да пее?

автор Калуди Германов