Жельо Вардунски: Не съм свикнал да седя 8 ч. на стол

Жельо Вардунски: Не съм свикнал да седя 8 ч. на стол

Жельо Вардунски бе избран за кмет на община Камено. Това е първият му мандат.

Жельо Вардунски е вторият кмет от област Бургас, който представяме в новата ни рубрика "На гости на кмета".

- Г-н Вардунски, как се ходи на гости на кмета?

- На гости на кмета се ходи с позитивизъм и усмивка, защото кметът има доста задължения и доста от тях са свързани с ядове, неуредици, които трябва да реши. Гостите на кмета трябва да повдигат настроението. По стара традиция добрите гости прекрачват прага на чуждия дом с позитивни намерения.

- Кое ви провокира да оставите частния бизнес и да се впуснете в политиката?

- Да ви кажа честно допреди седем-осем месеца никога не съм се и замислял, че ще се кандидатирам за кмет на община Камено. Преди това съм бил три мандата общински съветник. При предишния мандат на кмета Стефан Бонев реших, че нямам намерения повече да влизам в Общинския съвет и затова по собствено желание останах шести в листата за съветници. Не бях избран, което се очакваше.

През последните месеци обаче усетих силно желание сред жителите на Камено и сред моите приятели в общината, което ме провокира да се кандидатирам да кмет.

През последните години винаги съм участвал в обществения живот на общината и съм бил винаги в дясното политическо пространство. Много от политиците, които тогава бяха млади момчета и навлизаха в СДС, а след това и в ГЕРБ са ми добри познати, някои и приятели. Според проучванията на партиите, които ме подкрепиха на местните избори - Реформаторският блок и ГЕРБ, срещу г-н Бонев може би аз ще съм единственият, който би имал някакъв шанс за успех. За мен това беше много трудно решение, както и за семейството ми. Съпругата ми и децата ми до последно не бяха съгласни с моето решение и ми повтаряха, че ще са първите, които няма да гласуват за мен.

Така се случи просто. Стечение на обстоятелствата. Годините, които прекарах в Общинския съвет на Камено, ми дадоха увереност, че ще се справя, защото освен опит в бизнеса през трите ми мандата на съветник, а това са 12 години, съм участвал в дебати за бюджета на общината и т.н. Не бях запознат с всичко, но след като станах кмет, бързо навлизам в същността на работата.

- Вие сте кмет на малка община, бюджетът ви не е голям. За какво не стигат парите?

- Парите почти за нищо не стигат. Средствата по капиталовата ни програма са малко. Имаме много общински сгради, които се нуждаят от по-сериозен ремонт. Имаме паркове и градини, които трябва да се поддържат постоянно. Този бюджет е абсолютно недостатъчен, за да покрие нуждите на хората от селата. Не можем да си позволим по-сериозна капиталова програма точно заради липсата на пари. Ако отделим повече средства за даден обект, няма да можем да ремонтираме и други сгради и тяхното състояние ще се влоши.

В малката община има ниска данъчна основа. Събираме си данъците, обаче приходите от тях не са много. Дори да предприемем вдигане на данъците, няма да нараснат с кой знае колко приходите в бюджета. А и една корекция на местните данъци няма да се приеме добре с хората. Няма и как да мотивираме жителите на общината, че ако им вдигнем данъка с 1% например ще свършим това и това. Ако увеличим данъците с 1%, в бюджета на общината ще влязат 80 000 лева. Тези пари за нищо няма да стигнат.

- Свърши ли розовият период, когато си мислихте, че като станете кмет, нещата ще се оправят с лекота?

- Никога не съм го мислил това. В момента тече много тежък за мен период в управлението на общината. Когато встъпих в длъжност, не намерихме с моя екип нищо готово, което да надграждаме и започнахме буквално от нулата. Има доста проекти, които трябва да реализираме. Предстоят технически съгласувки за проекти по програмата за Трансгранично сътрудничество, срокът там изтича след около месец и половина. През юни ще може да се кандидатства вече и по програмата за селските райони. Това е програмата, от която най-много пари могат да влязат в общината. Ние трябва да бъдем много добре подготвени и документите ни да са изрядни. Изготвяме проекти за кандидатстване за финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). Имаме възможност да участваме с проекти за озеленяване на стойност до 10 000 лева, за училища - до 5 000 лева. Ще се стремим да извлечем максимума и в тази сфера. Говоря ви за 10 000, за 5 000 лева по малките програми и това може да ви се струва смешно, но това са пари за община Камено. Не искам да изпускаме нито една възможност да кандидатстваме по различни програми, за да привлечем средства за общината. Това обаче изисква много работа.

Така че изобщо не съм в розов период, а направо влязох в периода с тъмни краски.

- Какво научихте за тези няколко месеца, откакто сте кмет на общината?

- Научих, че административната работа е доста по-различна от работата в частния бизнес чисто законово. Тук си има някакви рамки, които трябва да се спазват. Средствата са профилирани и не може да ги "прехвърлиш" от едно перо в друго. Трябва да се съобразяваме с тези неща. Първоначално ми беше странно, че виждам, че имаме едни пари. В следващия момент става ясно, че ние всъщност ги нямаме, защото те са за нещо определено и не можем да ги пипаме. Това ми беше най-големият урок, който научих, за да почна да мисля в друга насока.

Аз съм си жител на Камено. Като излизам от вкъщи или като тръгна към нас, минавам винаги по едни и същи улици. Сега, когато станах кмет, разширих периметъра. Постоянно обикалям града, за да видя имам ли някакви проблеми, забележки за дейността ни. Давам ви пример - горящ казан, неработещи работници от БКС, замърсявания пред частен дом. Това винаги ми е пред погледа, защото трябва да се реагира на момента. Вече ми стана навик да обикалям из града. Когато ходим в съставните селища на общината, преди да вляза в кметството, минавам през цялото село да видя какво се случва.

- Вече се сблъскахте с първия сериозен проблем, когато валяха проливни дъждове в края на януари и част от село Ливада се наводни. Изпитание ли беше това за вас?

- За мен това беше стрес, когато видях как водата тече, дворовете и приземните етажи на къщите заляти с вода, бабите качени на високото и т.н. Обаче местният кмет го прие като даденост и ми каза: "Ами че ние постоянно се наводняваме. Сега е малко по-сериозно, ама няма проблем". Ливада е хубаво село, на добро място. Дойдоха едни момчета, купили си къща точно до въпросното дере, където беше наводнението, и направо си скупеха косите. Хората споделиха, че откакто са купили къщата, три пъти водата ги е заливала. Смятали да отидат там да живеят, а сега се чудят как да продадат къщата. Това беше шок.

За мен това е слабост, не че искам да обвинявам предното ръководство на общината, но там не са взети нужните мерки и никога не е било обявявано бедствено положение. Сега тръгваме да търсим пари от държавния бюджет за преодоляване на бедствията и авариите, по програмата за Трансгранично сътрудничество ще търсим пари за машини за почистване на деретата и т.н., обаче колкото повече доказани такива случаи имаш, толково по-голям ти е шансът да получиш средства за справяне с тях. Оказа се, че ние периодично имаме такива ситуации, но бедствено положение не е обявявано. Не е подаван досега нито един по-сериозен сигнал, за да се обърне нужното внимание. Така, както аз реагирах при тази ситуация - обадих се на областния управител Вълчо Чолаков, обявих бедствено положение, сигнализирахме медиите и т.н. Това се оказа проблем от години, който обаче не е разрешен до този момент.

- Свикнаха ли жителите на община Камено, че ръководството вече е сменено?

- Аз живея тук и още не мога да преценя това. Някоя леля, която винаги ми е викала Желчо, да вземе да ме нарича господин кмете, ами няма как да стане това. Хората ме приемат. Познавам ги. Когато пенсионерските клубове провеждат събрания и имат някакви проблеми или недоразумения, вече гледам от позицията на кмет да им помагам да ги изгладим.

Тръгнахме с добър старт. Доста неща свършихме вече.

- За какво най-често ви търсят? С какви проблеми идват при вас?

- Най-често ме търси ромското население с думите: "Дай работа". Повечето от тях нямат работа, имат деца и вземат помощи, обаче те не им стигат. Всеки е с мисълта, че кметът е бащата и работодателят. Има случаи, когато идват тук с болните си деца и с рецептите, защото нямат пари за лекарства. Търсят ме и хора, които имат сериозни проблеми. Разбира се, има и такива с дребни проблеми - като запушена шахта на улицата, нещо паднало. Хората ги боли, защото не са им обръщали много внимание. Но аз съм свикнал особено такива дребни неща да ги решаваме в движение.

- Започнаха ли да се обръщат към вас с: "Г-н кмете"?

- Да, наричат ме. В това число и роднини, и съседи, хора по-близки до мен. Малко странно ми звучи това обръщение, изречено от тях.

- Липсва ли ви старият ви начин на живот?

- Много! За това съжалявам най-много, защото не съм свикнал да седя по осем часа на един стол. Старият ми начин на живот беше по-динамичен и свързан с повече движение, срещи с приятели, с бизнес партньори. Тук, откакто съм станал кмет, прекарвам времето си основно в кабинета и в срещи с хора. Не съм човек тип "чиновник" и може би това ми тежи.