Живко Табаков: Даваме възможност на бизнеса да управлява парите в туризма
на "Движение България на гражданите" - Бургас. Общински съветник първи мандат от листата на "Реформаторски блок" в местния парламент на Бургас. Председател на Постоянната комисия по туризъм в ОбС.
Семеен.
- Г-н Табаков, какво успяхте да свършите в сферата на туризма за десетте месеца, откакто сте част от Общинския съвет на Бургас и председател на Постоянната комисия по туризъм?
- Ще започна отговора си с типичния за мен шеговит тон така: Все по-често темата за разговори в обществото, в бизнеса и за хората, които живеят тук, е туризъм. Имам наблюдения, че много от докладните записки, които се входират за разглеждане от колегите в Общинския съвет, са съобразени с туризма. Например: Как едно решение, което се взема, ще се отрази на туристическия облик на града, дали то би било приложимо и как ще се прие от хората, които посещават Бургас?
Комисията ни по туризъм намери своето място в местния парламент и се приема добре от жителите на общината. Колегите, които са членове в комисията, се чувстват все по-ангажирани и работят в различни посоки в сферата на туризма. Нееднократно съм заявявал, че един от основните въпроси, които трябва да разглежда нашата комисия, е създаването на общинска туристическа програма, каквато до момента няма, и все по-често да участва в дебати по теми, свързани с туризма в Бургас.
- Вие сте един от малкото съветници, които се занимават с туризъм. Как успявате да мотивирате колегите си да подкрепят предложенията, които правите за развитието на сектора?
- До момента не съм търсил подкрепа в Общинския съвет по тема, свързана с развитието на туризма, по простата причина, че голяма част от решенията в този сектор се вземат от Консултативните съвети по места. Такъв Консултативен съвет има от една страна към министъра на туризма, от друга - към областния управител на всяка област, от трета - към кметовете на всяка една община. Техните права и задължения са им разписани със закон. Аз съм член на Консултативния съвет по туризъм към кмета на Община - Бургас Димитър Николов, като представител на Общинския съвет в града. Тепърва ни предстои да разгледаме важни въпроси, свързани с туризма.
Една от важните задачи пред мен е да намеря подкрепа от страна на колегите ми в Общинския съвет, когато разглеждаме бюджета за 2017 година и по-конкретно средствата за туризма. Трябва да бъдат заделени финанси за маркетинг и реклама. Предлогалам, че ако имаме дългосрочна визия и яснота в общинската туристическа програма, какви са пазарите, към които се целим, какви са инструментите, с които ще постигнем целите си, ще са ни необходими средства в тази посока. Тук ще разчитам на разбиране от страна на колегите в местния парламент.
- Какъв е бюджетът, който е необходим за стартиране на общинската стратегия за туризъм?
- В момента разполагаме с 1 300 000 лева за развитието на туризма в общината. В тази сума влиза и издръжката на общинското предприятие "Туризъм", което стопанисва остров Света Атанастасия и "Аква калиде".
Този месец предстои поредна среща на Консултативния съвет по туризъм. На заседанието ще обсъдим как е преминал туристическият сезон, какви приходи са реализирани от посещенията на туристическите обекти в общината, както и предложенията, които ще постъпят от членовете на Консултативния съвет. Ще обсъдим на кои туристически изложения и борси да бъде презентирана община Бургас. Едва след като бъдат коментирани тези теми и бъдат взети решенията, ще мога да кажа какви средства ще са необходими в сферата на туризма за следващата 2017 година.
- Кой ще разработи маркетинговата стратегия - общинско предприятие "Туризъм" или ще бъде създадена нова структура за целта?
- Общинската програма за туризъм е моя кауза, но ние с кмета Димитър Николов се договорихме, че трябва да се създаде работна група, която да работи в тази посока. Това ще стане още следващата седмица, след четирите празнични дни. Ние се водим от националната програма за туризъм, на която ще стъпим, за да разработим общинската. Личното ми желание, освен че ще участвам в тази работна група в качеството ми на съветник на министъра на туризма, е да има и представители на Община - Бургас и в частност на представители от отдел "Финанси", защото средствата са важни, и участие на човек от общинско предприятие "Туризъм". Каквото и да си говорим, от изключителна важност е и присъствието на представители на бранша. Не трябва да забравяме, че трябва паралелно да работим и в посока културно-исторически туризъм. Трябва да се разшири и културната програма на Бургас. В тази връзка в работната група трябва да участва и представител на Регионален исторически музей - Бургас, както и на учебните заведения в общината.
- Има ли достатъчно подготвени специалисти, които да разработят маркетинговата стратегия?
- Годишната програма за туристическа реклама се прави всяка година. Тя е различна от маркетинговата ни стратегия. Въпреки че маркетинг и реклама вървят ръка за ръка, конкретно годишната програма за туристическа реклама касае инструментите и начина, по който да стигнем до пазарите, към които се стремим.
Въпросът ви е много удачен, той е свързан и с Организацията за управление на туристическия район (ОУТР), която искаме да създадем. Представяли сме неколкократно вече тази структура, която разделя България на девет туристически района, единият от които е с център Бургас. Тук ще ни е необходима дългосрочна стратегия за развитието на туризма. Тук е важно участието на бизнеса. Те трябва да ни дадат информацията, която да обработим, и чрез опита им да постигнем целите ни.
- През септември ще бъде създадена Организацията за управление на туристическия район (ОУТР), която включва 13-те общини в област Бургас. Организацията ще бъде с център Бургас. Трудно ли ви беше да привлечете кметовете по места да се включат в тази организация?
- Искам да благодаря на кметовете от областта, че бяха изключително активни в подготовката за създаването на ОУТР. Много от кметовете са участвали в работните групи, които създадоха концепцията на организацията. Преди първите ни официални срещи с тях те се бяха запознали с крайния вариант на визията на ОУТР, който им бяхме изпратили преди това. Всеки един от кметовете на 13-те общини в региона намира възможности за развитието на своята община с участието си в тази организация, защото най-важното, на което залага концепцията на ОУТР, е културно-исторически и природни забележителностти и ценности, опит и финансов ресурс. В нашия туристически район има шест морски общини, които генерират висок приход от туристическите услуги и брой реализирани нощувки. Тези общини имат по-висок бюджет за развитието на туризма по места. Съседните на тях по-малки общини виждат възможност да черпят от опита на морските общини и финансовия ресурс.
Самото създаване на организацията е процес, който няма да приключи през септември. През втората половина на настоящия месец ще направим работна среща, на която ще създадем комитет, който ще подготви устава и структурата на организацията. Те ще бъдат предложени за разглеждане и приемане на Учредителното събрание на ОУТР. След това тази организация ще трябва да получи одобрението на министъра на туризма. Надявам се, че в началото на ноември ще имаме юридическо лице, което ще представлява туристическия регион - Южно Черноморие.
- Целта на ОУТР е да развива и предлага общ туристически продукт. Общините в областта се различават по своите географски, социални и икономически показатели. Какъв ще е този продукт, който да ги обедини?
- Идеята не е да създадем общ туристически продукт, а всяка община да представи своя най-силен продукт. В концепцията е заложено всеки район в страната да има два основни и четири съпътстващи туристически продукта. За Бургаския район това са морски и културно-исторически туризъм. А съпътстващите са - селски, ловен, здравен, рекреативен. Общините в нашия туристически район могат да се похвалят, че разполагат с богато културно-историческо минало и със свои туристически продукти. Например - Несебър предлага културно-исторически туризъм, в това число и Стария град, който е под егидата на ЮНЕСКО, Поморие - здравен и рекреативен туризъм, Бургас - морски, круизен, фестивален, спортен, Созопол - поклоннически туризъм, Приморско - с морски и културно-исторически туризъм, селски, по същия начин и Царево. Средец има потенциал за развитието на ловен и културно-исторически туризъм, наскоро там бе открит резерватът "Деултум". Сунгурларе и Карнобат имат потенциал за развитието на винен туризъм, селският туризъм е емблемата на Малко Търново, може да се добави и тук ловен туризъм.
Една такава организация може да кандидатства за финансиране по европейски програми за развитие на съпътстваща туристическа инфраструктура и туристически продукти.
- Усилено работите върху стратегия за туризма, без която очевидно нещата се случват по-трудно. Кога реално във времето тази стратегия може да започне да носи ползи на заетите в сферата на туризма?
- Ще се опитам, като специалист в сферата на туризма, да посоча време за реализацията на стратегията и се надявам прогнозата ми да се сбъдне. До края на 2016 година ще имаме за първи път създадена общинска туристическа реклама, която ще ни даде ясна визия кои са целевите ни пазари. Ще бъде създадена ОУТР, която трябва да функционира през следващите години. Бизнесът реално ще има възможност да управлява средства и да се представя на различни туристически изложения. Още през 2017 година ние ще стигнем до нови пазари и ще се представим по по-различен начин. Важно е да подчертая, че в тази стратегия ще заложим развитието на вътрешния туризъм.
Нещо, което бургазлии трябва да знаем, е, че ще дойде време легловата ни база ще бъде по-малка от търсенето. Трябва да се привлекат инвеститори за създаването на различна категория леглова база. До края на годината ще предложа Общината да има либерализиран режим за привличане на такива инвеститори.
До края на мандата ми като общински съветник през 2019 година туризмът няма да бъде просто тема, а ще бъде част от ежедневието на бургазлии.
- Това лято направихте десетки срещи в региона. Какво споделят хотелиери и ресторантьори? Каква е болката на заетите в бранша и от каква помощ имат нужда?
- Изпращаме един успешен сезон. Според официалната статистика на НСИ, можем да се похвалим с добри цифри и ръст в сферата туризма. 61% от туристите, посетили страната ни, са европейци, а 39% са от трети страни. Хотелиерите също потвърждават, че изпращат успешен, но труден сезон. Трудностите идват от липсата на кадри. Имахме затруднения с достатъчно ефективното предлагане.
От 1-и юли влезе в сила Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност. Има изготвена Наредба за прилагането на закона. Този месец министърът на туризма Николина Ангелкова ще направи обиколка в страната и ще обясни пред заетите в бранша възможностите, които предлага законът, и за привличане на работници от трети страни.
Надявам се през 2017 година да задържим постигнатото като ръст през настоящата година и да имаме по-малко проблеми с кадрите.
- От кои страни ще бъдат привличани работници?
- От цял свят, от страни извън пределите на Европейския съюз.
- Бургас е морски град, но няма облик на туристическа дестинация. През последните години местната власт работи в посока това да се промени. Какво още не му достига на града, за да бъде привлекателно място за туризъм?
- През годините Бургас се е възприемал като административен център, а не като туристически град. Това е причината да започна да работя в тази посока. Не бих казал, че администрацията е стояла, без да прави нищо в тази посока. Общината е направила доста стъпки и инвестиции в тази посока. Работи се и за изграждане на спортни съоръжения за развитието на спортния туризъм. Довършването на Магазия 1 на пристанището ще даде възможност за развитие на конгресен туризъм. Имаме потенциал за развитието на културно-историческия и морския туризъм. С обединението на бранша и изпълнителната местна власт Бургас скоро време ще намери място на световната туристическа карта.
