40 дни без Христо Колев - Големият
В първия момент просто не можеш да възприемеш информацията като такава, защото Христо тръгна за София не за да умира, а по работа. За всеки от нас обаче житейското време минава различно, а часовникът на житейското ни съществуване е безкомпромисно строг. Но дали е справедлив?
Работата ми като журналист ме запозна с Христо Колев през 1989 година, когато той беше зам.-генерален директор на ДФ "Слънчев бряг". Не съм правил статистика, но навярно съм журналистът, който е вземал най-много интервюта от Христо Колев в битността му на деятел в държавния и частния сектор на туризма. С годините се сприятелихме и придобих привилегията да научавам в аванс и от първа ръка случващото се и предстоящото да се случи се в туризма.
Всъщност, превърна се традиция той да казва по-важните неща за туризма в навечерието и след края на всеки летен сезон или пък по време на Берлинската туристическа борса, на която имах привилегията да го придружавам понякога. Христо Колев беше пестелив на думи, но казаното от него почти винаги предизвикваше своеобразно информационно цунами в печатните и електронните медии у нас и в чужбина. През последните години всяко едно от интервютата му и изявленията пред вестник "Слънчев бряг прес" биваше тиражирано от знайни и незнайни сайтове, а периодично в коментарите на казаното от него започна да се появява един супер лаконичен коментар, изразен с една-единствена дума: Големият.
Авторът на коментара си остава неизвестен, но характеристиката за Христо Колев, колкото и да е лаконична, изразява напълно неговата величина и като човек, и като деятел на туризма. Задълбоченото познаване на туристическата проблематика, на нейните същностни особености, предопределяха активното му участие в сферата на туризма у нас и в чужбина. С две думи, той отдаде силата си там, където тя свърши най-много работа.
Христо беше открит, прям, откровен, точен, добър. По традиция така се пише за починалите, но тези свои качества той проявяваше приживе. Не се стремеше да блесне и да се открои, защото имаше своето място, своето време, своята мисия, която така и не успя да довърши докрай. Защото ни напусна толкова не навреме, че още дълго няма да ни се вярва, че не е между нас.
На последното заседание на Общинския съвет в Несебър съветниците склониха глава в негова памет. По обичай и някак си по задължение, тъй като той беше един от тях. Но това не е достатъчно. Защото Христо Колев остави дълбока следа в българския туризъм, като управител на "Елит тур" и като генерален представител на "Томас Кук" за България. Защото като такъв заедно със своите съдружници и партньори той водеше ежегодно по Българското Черноморие по 200 000 чуждестранни туристи от Западна, Централна и Източна Европа. Поради тази причина той принадлежи не просто към най-горните етажи на туризма, а е един, образно казано, несравнимо висок връх в това отношение.
С неговата смърт българския туризъм загуби един изключително ценен специалист и професионалист. Тази загуба с всичка сила се отнася и за хората, занимаващи се с туризъм в несебърския регион. Но да се каже само това не е достатъчно. Защото всички ние в една или друга степен сме му длъжници, заради това, което правеше за нас - пряко и косвено.
Във връзка с 60-годишнината му миналата година почти го бях убедил, че неговото житие-битие трябва да бъде описано в книга. Започнах работа по нея, но той все отлагаше финала. Пак тогава смятах, че трябва да бъде обявен за "Почетен гражданин на Несебър" - звание, което обществеността и Общинския съвет му дължеше. Предложих му да подсетя "предложителите", но той не се съгласи. И юбилеят му мина незабелязано. Продължавах да го увещавам за книгата, която почна да придобива по-конкретно съдържание. Беше ми казал,че като се върне от София, ще ми разкаже някои несподелени подробности от житието си. И така до 4 юли, когато времето на житейското му съществуване изтече. Ако беше жив, на 2 ноември щеше да навърши 61 години. Надявам се дотогава да завърша книгата в негова памет. А дали ще бъде удостоен с някакво звание, дали някоя улица или площад, ще носи неговото име, е работа на компетентните институции.
В паметта на хората обаче, той ще си остане Христо Колев-Големият.
Светла ти памет,приятелю!
Максим Момчилов
