Свещеници от Сливенска епархия се събраха пред западната част на сградата на Светия синод
ГРАМАДА
„...А грамадата ръсте се
Неусетно, тайно
И камънете върху нея
Фърчат непрестайно...”
(из „Грамада” на Иван Вазов, 1879 г.)
Имаше идея сред организаторите на днешния протест пред Синода (става въпрос за 12-ти март, когато заседава Светия синод), ако делото нечисто мине, Грамада от камъни да се стори! За щастие, по Божия промисъл и/или Архиерейска такава, делото нечисто НЕ мина. Засега.
Вразумиха ли се Архиереите! Ще видим.
А НИЕ, УДАРИХМЕ ЛИ ДЪНОТО?
Мислех си днес, че го ударихме това дъно. В този смисъл го подметнах на проф. Калин Янакиев, с който се разминахме на протеста, с което той се съгласи.
А, може би не го ли ударихме дъното, се питам сега, като разбрах, че Светия Синод (СС), някак бързо-бързо е променил решението си. Отменил бил греховната си „Наредба”. Донякъде. Църквата мисли бавно, тя затова е Църква и това „спорно” (бързо) решение не ми се вижда обмислено, т.е. нехарактерно е за Институцията, вижда ми се паническо и насила, един вид „през зъби”. Грамада ли им се провидя на Архиереите?
На мен всичко ми се провидя тъжно и дълбоко разочароващо. И, както се казва в някои Парламенти, нека декларирам личен интерес по въпроса.
Решението на СС на БПЦ, че „спорната” Наредба е „неприложима към този момент” (типична семантика) и ще се обсъжда на Народен Църковен Събор (НЦС), ме връща 30-на години назад, в средата на 90-те години. Тогава участвах в такъв НЦС, заедно с Методи Кусев, който представляваше тогава нашата Лондонска епархия. Участвах с доклад за промяна на Конституционния статут на БПЦ. Докладът беше единствения документ, за който НЦС „нареди” на СС да сформира Комисия за разглеждането му. Както знаем сформирането на „комисия” във всяка една обществено-политическа институция в България, е като отбивка в нищото. Никога не получих вест от такава, ако въобще е била сформирана. Съдбата, в лицето на Царя, ми даде възможност да се „реванширам”.
Ще ви върна 20-на години назад, още повече, че днес група бледи монахини високо държаха лика на Дядо Натанаил Неврокопски (Бог да Го Прости!), с който имах щастието да общувам в решителен, бих казал подобен на днешния, Миг от Националното ни съществуване. Времето на последния Разкол в БПЦ.
Едно от първите решения на НВ Цар Симеон II (гражданина Борисов, както казваха и казват атеистите), беше да се направи необходимото, за да се сложи край на този Духовен Разкол, както подобава на Цар. Тогава вносител на проектозакон в тази посока беше колегата Борислав Цеков, който обаче не беше член на Комисията по Вероизповедания. Отгоре на всичко, бяхме „дали” тази комисия на опозицията, неин Председател беше Лъчезар Тошев, от остатъците от СДС. Коректно, а не защото бяхме и сме приятели, ще кажа, че той не оказа съпротивата, която съпартийците му очакваха. Дядо Натанаил, беше представител на СС в дебатите в Комисията по внесения закон. Като член на тази Комисия от групата на НДСВ направих „необходимото”, както Царя беше решил. Важният текст, с който се слагаше край на Разкола беше прословутата т.10 от проекто-закона. „Необходимото” се състоеше в това, да се внесе текст, който „неофициално” трябваше да дойде от БПЦ. Този текст, на последното заседание ми беше даден „в ръкава” от Дядо Натанаил, написан на ръка, върху малко листче. Аз го внесох като текст за гласуване. Така свърши Разкола в БПЦ в отдавнашната 2002 г.
До днес си мислех, че Разкол в БПЦ никога няма да има. Повече от 30 години в един, или друг капацитет се занимавам с политика, но май и аз не научих максимата, че „в политиката няма никога”. И не говоря за „помиярството” на днешните „политици”, за „чегъртанията”, „борбите с корупцията”, „ястребите без пера”, „магнитствуващите” клиенти на различни „дебеларници”, „мазни кафета” и „скутове”. Днес, тази „Харвардщина”, тази измама, стъпила върху „летящия Козек”, няма нищо общо с Българския Народ, който този път, дори в отчайващото му малцинство (гласуващи), е окончателно излъган.
Това, мисля си, можеше да се предположи. Но, че отново Духовен Разкол може да ни постигне, честно казано не съм предполагал. И спомняйки си за Дядо Натанаил, изказвам и своята признателност към Дядо Гавраил „Ловешки”, за достойната позиция. Още преди да се запозная с прословутата „Наредба”, погледнах как Той е гласувал, познавайки го като истински Български Архиерей. Веднага ми стана ясно къде е Правдата в казуса!
На Българския Народ му отнеха почти всичко, скоро и последния остатък от Националния Суверенитет ще му бъде отнет. Т.е., Националната ни Идентичност остава да се отличава само на Духовно Ниво. Дано тези които СА призвани да ГО пазят, Архиереите НИ, го осъзнават.
Бог да им Помогне, в този час!
Димитър Димитров FLS
Зам. Председател на Църковното Настоятелство
към храма „Св. Иван Рилски” в Лондон 1993 – 1997 г.,
Член на Комисията по „Вероизповеданията и Правата на Човека”
в 39-то НС (2001 – 2005 г.)
12-ти март 2024 г.
