Преди година Александра заедно със сина си и негови приятели започва първата кампания за събиране на помощи за украинците, избягали от войната. Снимки Архив Черноморие-бг
"Войната ме научи да давам радост в момента, да не отлагам нищо, защото всичко се променя за минута. Преосмислих целия си живот и разбрах кое, колко струва", това сподели Александра Долгих пред репортер на "Черноморие". Поводът е една година от войната в Украйна, която се навършва на днешната дата. Военните действия, които Русия започна на 24-ти февруари, преобърнаха живота на милиона хора и промениха съдбите им.
В началото на войната Александра е в Бургас със семейството си. Тя от 9 години живее в морския град, а българските й корени са от Велико Търново. Съпругът на Александра е украинец.
В първите часове на военните действия в Украйна Александра започва да търси в интернет два одеала за сестра си, която успява да избяга от Одеса и да дойде в Бургас. Така спонтанно организирания протест срещу нашествието на Русия се превръща в дарителска кампания за събиране на най-необходимото - дрехи, одеала, завивки, храна за украинците, които са успели да напуснат родината си и да дойдат тук. Първото място, което се превърна в пункт за помощи бе офис на улица "Левски" №7, а в основата на кампанията стояха синът на Александра - Артьом и негови приятели. За броени часове малкото помещение започва да се пълни, всичко донесено се селектира и изпраща на украинците. Последва отварянето на нов пункт за събиране на помощи. На по-късен етап от Областна управа организираха пункт на територията на Морска гара.
В продължение на месеци Александра заедно с други доброволци дава смени в Кризисния център на Морска гара, помага на украинците да попълнят документи, за да получат статут за временна закрила.
"Опитах се да направя живота на хората, които изпаднаха в тази ситуация, по-лек. Интуциията ми казваше, че така трябва да направя, за да се подредят нещата. Една година по-късно хората малко се поуспокоиха. Вече го няма този първоначален шок и паниката, която ги беше обзела. Някои започнаха нов живот тук. Други, няколко месеца след началото на войната, се върнаха в Украйна. Трети заминаха за други страни. Има хора, които нямат нищо. Техните домове са съборени. Няма, къде да отидат. Мнозина се страхуват и да започнат работа, първо, защото не знаят езика, и второ, че няма да могат да се издържат със средствата, които ще полуучават. А веднъж започнали работа, губят правото да живеят в държавни бази и хотели, където имат покрив и храна. Страхуват се да не останат на улицата", споделя Александра Долгих.
В момента тече пререгистрация на украинците, които са у нас и са получили преди година статут за временна закрила. "Сега всичко се случва нормално. Има добра организация", допълва Александра. В първите дни, когато започна регистрацията преди около година, имаше дълги опашки от хора, докато не се нормализира процеса.
"За тази година разбрах, че нищо не трябва да се отлага. Животът ти може да се преобърне само за миг. Щастлива съм, че успяхме да изведем от Николаев моите родители, тези на мъжа ми. Нашите баби. Баща ми е в депресия. Това, което го успокоява е, че все пак в къщата в Николаев сега живеят други хора, останали без дом. Така има кой да се грижи за нея", допълва Александра Долгих. По ирония на съдбата войната я събира с родителите й, с баба й. Сега всички са тук в Бургас и това й носи спокойствие.
А как ще продължи всичко никой не знае!
Галерия
