AN

AN

Александър Николов: Варна може да стане кино резерват  в класа на проф. Никола Корабов. Зад гърба си има 4 документални филма, 6 концерта, 5 късометражни игрални филма и няколко награди. В момента е управител на "Артин Вижън", която е съорганизатор на фестивалите "Златна роза", "София филм фест – Варна", Световен фестивал на анимационния филм и "В Двореца".

- Как ви хрумна идеята за анимацията "След 4 петилетки"?
- От сдружение "Кера" през 2009-та направиха фестивал по случай 20-годишнината от 10-ти ноември. Бях поканен от тях да участвам като артист и да направя нещо специално. Целият фестивал беше една много добра идея. И тъй като тематиката му беше за комунизъм, направихме нещо за комунизъм. Филмът пресъздава един съвсем различен свят. Опитвам се да кажа, че това, което ни се е случило като част от Източния блок, е нещо ненормално и не е нещо от земята. Този странен и причудлив строй изглежда така, сякаш не е измислен от хората. Затова представихме поддръжниците на комунизма Георги Димитров и Сталин като извънземни. Но трябваше да измислим и специфичен език, който да е неразбираем за другите. Да е техен и само те да го говорят. Гласовете в "След 4 петилетки" направи Стоян Роянов – Я Я.
- В едно ваше интервю от 2010 г. казвате, че имате цел и тя е Варна да бъде не само морска, но и кино столица на България. Това случи ли се?
- Никой не си е мислил, че ще се случи за толкова кратко време. Но със сигурност се вижда, че се правят стъпките. Когато съм споделял тази своя идея, съм имал предвид Варна да стане и кинопроизводствена столица, да е мястото, където да се произвежда кино или телевизионна продукция. Това със сигурност ще стане ако има ангажираност от страна на обществото и на институциите. Хубавото е, че в българското кино има бум и че той беше последван и от варненската публика, за която имам наблюдение. Тя се върна в киносалоните. Това се вижда и по фестивалите в града. Има идеи и за нови фестивали. Въпросът обаче е този интерес на публиката да се запази или да се повишава не само по времето на фестивалите, но и след това – в периода от есента до пролетта. Идеята е във Варна да се показва повече авторско кино и така да се поддържа достатъчен интерес у зрителите. Смятам, че  така в града ще дойдат и хората, които биха се занимавали със заснемането на филми на местна почва. 
- Смятате ли, че фестивалите изпълняват основните си функции?
- Да, смятам, че изпълняват функциите си. Но фестивалите са само 20-30% от нещата, които трябва да се случат, за да се осъществи идеята Варна да стане кино столица. Фестивалите дори и да преизпълняват  функциите си, не са достатъчни останалото да стане факт. Тук в града трябва да започне да се преподава кинематография под различни форми, ако щете да има различни школи. Трябва да има хора, които да се подготвят тук,  да са свързани с Варна и най-същественото е след това да имат причина да правят собствените си филми в този град. Откакто е създадена "Артин Вижън", се опитваме да убедим и областната администрация, и общината, че Варна може да стане кино резерват. Самата община да предлага преференциални условия да се снима кино тук. Ако така тръгнат нещата, ще се намерят много начини и бизнесът в бранша да бъде улеснен. Тогава той ще дойде сам във Варна. Градът е идеалното място тук да има киноцентър. Има изключително голямо разнообразие от локации. Варна си има и панелките, има си и европейска част. Могат да се намерят сгради, които изглеждат като тези в много части по света. Имаме море, имаме природа, оттук много лесно може да се стигне до цялото Черноморие. А колкото до фестивалите, ние сме съорганизатор на четири. Но въпросът е как въобще фестивалите във Варна съществуват. За да има един град толкова фестивали, първо публиката трябва да бъде заинтригувана да дойде, да гледа и да участва. Съществуването на фестивалите е и за да покажеш собствения си продукт. А как да имаме културен продукт на високо ниво и в достатъчно количество,  след като нямаме редовен културен живот. Пак стигаме до това, че тук от есента до пролетта не се случва нищо. От друга страна за световните звезди и за мениджърите, които се канят, би трябвало да има съпътстващи програми, пазари, където да се купуват, продават или финансират настоящи или бъдещи проекти. Много е важно самите фестивали да продуцират нови произведения. Както науката би трябвало да влезе в университетите и там да се случват най-новите открития, така и фестивалите трябва да подпомагат реализирането на нови произведения и форми. Новите стъпки в изкуството би трябвало да идват от фестивалите. Това е една от основните им цели.