Изложбата ще бъде открита на 5-ти ноември
Андрей Янев представя живописни хайку в залата на Дрежеството на бургаските художници. Изложбата му е озаглавена "Селенията" и ще бъде открита на 5-ти ноември от 18.00 часа.
Селения
Явили се в съня реално,
Видения и образи добили форма.
Приближават, а далеч остават.
Сили от високи светове
изпълват, обладават и се губят.
Същности живи, но безплътни.
Светлина струи от хоризонта.
Селения на моя същност.
Били, сега са, и моля се за още!
Андрей Янев
"За родения край морето художник, израснал с взор към безбрежната морска шир и хоризонт, там, където се сливат небето и морето, подобна изложба на пръв поглед не е необичайна. Морски пейзажи и безплътни ангели, кръжащи в "Селенията" на Андрей Янев, не виждаме за първи път. Майстор на акварела, характерен с цветова пестеливост и стигаща до ефирност монохромност, и този път той ни показва своя свят на спокойствие, извън шума на ежедневието и бъбривостта на живописния детайл. Зрителят отново ще се убеди, че храмът на Андрей е природата.
Но това е само очевидният прочит на тази изложба и на света на Андрей. Извън него, извън очевидното е личният дискурс на художника за смисъла на живота. Не случайно неговите живописни "Селения" този път са извън видимото.
С необичайните размери в акварелната ни традиция неговите пейзажи и ангелски видения, наподобяват гигантски прозорци към света и носят определено изповеден разказ за Спасението.
И ако хоризонтът в детството на художника е родил в него страстното желание да го достигне и докосне, своеобразните му акварелни откровения, показани в Галерия на дружеството на бургаските художници ни приканват да надникнем в неговото лично духовно пространство, изпълнено със светлина, тишина и вечен покой. Пространство извън комерсиалното време, опредметяващо всичко, пространство, в което се реят нашите ангели пазители – безплътни и безстрастни.
"Селенията" на Андрей Янев са извън стръвта и завистта, леки и свободни като хайку. Това е рядко срещана идейна и изповедна изложба, напомняща и за безкрая на света, извън очевидното и за неговата ограниченост в очевидното", пише като коментар към изложбата Аксиния Джурова.
