130 гроба са открити от археолозите от началото на март до сега. Снимки Димитър Недев
Археолози откриха 130 гроба в християнския некропол в Созопол. Теренът, който проучват е предназначен за изграждане на новата автогара в града. Преди да започне строителството й обаче площта трябва да бъде разкопана от специалистите. От края на март 2024 г. до настоящия момент се провеждат спасителни разкопки върху терена. Археологическите проучвания се провеждат по ръководството на д-р Явор Иванов и Димитър Недев - директор на "Музеен център" - Созопол и се финансират от Община Созопол.
Разкрити са основите на средновековен манастир от края на XI до първите десетилетия на XIII век. Добре запазени са останките от главната църква на манастира (католикон) и част от стопански и жилищни сгради, принадлежащи към северното и западното крило на манастира. В обема на църквата се откриха голямо количество фрагменти от стенописи – XII век, които се отличават с високо-художествени качества и колорит. Около средновековната обител в средата на XII век е оформен голям граждански християнски некропол, от който са разкрити повече от 130 гроба. Те са добре оформени, оградени с камъни или стреховидно разположени над черепите керемиди. Често се среща ритуалът, главата на мъртвия да е поставена върху калиптер. Има данни, че погребенията в тази сакрална християнска територия продължават и след унищожаването на манастира в резултат от пожар през втората половина на XIII век. Находките от гробовете са предимно копчета, обеци и няколко кръстчета, тъй като според изискванията на християнския канон в тези погребения не е обичайно да се поставят гробни дарове.
В контекста на манастирските сгради и некропола са открити 3 моливдовула (оловни печати върху официални документи). След реставрацията и разчитането им археолозите се надяват да получат информация за административни или църковни сановници от средновековния Созопол и данни за кореспонденцията им със столицата на Византия - Константинопол.
В контеuста на археологическия комплекс се откри голямо количество трапезна керамика, сред която забележителни луксозни белоглинени съдове с подглазурна декорация, сграфито керамика и керамични канделабри от XII-XIII век. Руините на манастира са добре датирани с множество сребърни и бронзови монети от времето на династията на Комнините, разкрити в контекста на некропола, църквата и манастирските сгради.
Впечатлява един гроб в наоса на манастирската църква, в който се откри колективна находка от византийски корубести монети (скифати). Християнската обител е унищожена от пожар през втората половина на XIII век. За кратък период от време продължава използването на терена, като некропол. В ниско лежащите пластове под нивото на средновековния некропол са открити и десетки ранновизантийски погребения от края на VI – началото на VII век, извършени в масивни гробници (цисти), камерите на които са оформени и покрити с варовикови квадри. Този ранен пласт от християнския некропол частично нарушава нивото на по-ранни некрополи от римската (I - III вeк) и елинистическата епохи (края на III - II век пр. Хр.).
На този етап археолозите са открили само един елинистически гроб с гробни дарове – лампа, лекит (съд за благовония) и фрагментиран кантарос (чаша за вино), датирани от II в. пр. Хр. Разкопките продължават до изчерпването на културните пластове. След провеждане на комисия от Министерство на културата ще бъде определена бъдещата съдба на археологическите останки. Амбицията на Община Созопол е архитектурният комплекс с некропол да бъде консервиран, реставриран и експониран в обема на новата модерна Созополска автогара, където ще функционира и Културно-информационен център.
Автор Димитър Недев - директор на "Музеен център" - Созопол
Галерия
