Автобиографията на Орлин Горанов излиза на 20-ти ноември

Автобиографията на Орлин Горанов "Да започнем отначало" излиза на книжния пазар утре, 20-ти ноември. Луксозното цветно издание на един от най-обичаните български певци е в съавторство с Веселина Паскова, а дизайнер на книгата и корицата е Тодор Манолов. Биографията е с твърда корица и суперобложка, състои се от 232 страници и включва над 180 снимки от личния архив на артиста.

Официалната премиера е на 21-ви ноември, Ден  на християнското семейство, в столичен клуб. Четири дни по-късно книгата ще бъде представена и във Варна. Морската премиера е на 24-ти ноември, събота, от 11.00 часа в Концертно студио на БНР - Варна.

"Да започнем отначало" е една от най-популярните песни на Орлин Горанов, позната на поне две поколения българи и неслучайно се превръща и в заглавие на книгата. Почитателите на певеца ще проследят пътя му в естрадата, завоя към оперната зала, бляскавите появи на вариететна сцена, авантюрите в киното и театъра, навлизането в езика на мюзикъла. Първите страници го представят като хлапе с ожулени от тичане по баирите край Берковица колене, научено на труд и дисциплина в редовете на хор "Бодра смяна".

В тази книга излизат наяве много от неизвестните за широката публика интереси на Орлин Горанов –  като ученик той е запленен от зоология, тренира лека атлетика, ориентиране, стрелба и печели състезания по биатлон. В гимназията се научава да разбира и от двигатели с вътрешно горене, което пък му помага да се справя в трудни ситуации по време на турнетата из страната по-късно. А лекотата, с която усвоява чужди езици, е плюс при многобройните му гастроли по света. И до днес да пътува за него не е само необходимост, но и голямо удоволствие – особено по море.

Откъс 2:

Благодарен съм, че бързо успявам да запаметявам текстове и покрай работата ми с операта в чужбина се справям с пеенето на няколко езика. Предпочитам да изпълнявам ролите си в оригинал и на езика на публиката, пред която играем. Общуването и обмяната на енергия става по-бързо и по-лесно.

През последните двайсет години имахме продължителни гастроли в Испания. Вече споменах, че обичам тази страна. Като се задържа по-дълго там, усещам, че започвам да мисля на испански. Това е така и защото за подготовката на нов спектакъл е необходим минимум месец работа. И понеже представленията не са едно и две, понякога имам чувството, че в главата си имам няколко книги, кои- то отварям и чета на различни езици, в разбъркан ред. И докато в драматичния спектакъл можеш да импровизираш или да получиш помощ от колега, ако за миг се появи "бяло петно" в паметта, то в операта не е точно така. Там и леко отклонение може да доведе до конфузни или комични ситуации. Оркестърът и музиката следват логиката на представлението, всяка роля и сцена са свързани с нея. За щастие натрупаният опит помага да се окопитиш и да реагираш бързо. Пък и се внася малко по-различна нотка и емоция в играта.

Сещам се за забавен случай в "Тоска" – на финала, както винаги, трябваше да разстрелят моя герой, а неговата любима да стои и да гледа. Точно в този кулминационен момент зад кулисите беше уговорено да се гърми със сигнален пистолет, а аз да се строполя. За разстрела на сцената бяха подредени шестима войници с пушки, офицерът се готвеше да даде знак със сабя, за да гръмнат. Обаче като дойде точният музикален момент и той го направи, пистолетът зад кулисите засече, не се чу никакъв звук. Офицерът пак замахна, но пак нямаше кой да възпроизведе залп. А музиката вече отиваше към сцената, в която аз артистично се просвам и издъхвам.

Пак някаква причина да падна и да умра. Офицерът ме прободе, аз се метнах на пода и точно в този момент изведнъж се чу изстрелът. Бау…

Явно стрелецът зад сцената не следеше какво се случва на нея и беше решил да гръмне на всяка цена. Направихме се, че не сме забелязали, нали така или иначе умирах драматично.

Друга сладка ситуацийка се получи отново в "Тоска". Там има мизансцен с кошница – аз съм художникът и рисувам в катедра- лата, а отчето ми носи обяда. Веднъж обаче той излезе на сцената без кошницата, беше я забравил. А тя не бе просто незначителен атрибут към образа. Следваше случка, по време на която героят ми оставаше сам, появяваше се скритият дотогава разбойник, аз исках да му помогна и да му дам обяда си. Да, ама нямаше как да го напра- вя, защото кошницата беше останала зад сцената. Майтап…