Рисунка Калина Кунева
Литературата изкушава мнозина и като читатели, и като писатели. Сайт "Черноморие", който има традиции в организирането на конкурса за есе на екологична тема: "Морето най-голямото събитие", сега провокира пищешите и им дава възможност да публикуват при нас свои текстове. Условието е, че те са авторски, да имат художествена стойност и по възможност да не са публикувани в сборници и периодичния печат.
Очакваме вашите текстове на e-mail: [email protected]
„Хей, гугутка гука в усои, леле,
Гугутка гука в усои,
невеста шета в двори…“
Народна песен
Ваканцията при баба и дядо беше изпълнена с игри и пълна свобода – никакви домашни... Свобода! Градчето ни беше горещо, дните дълги, игрите безкрайни. Сутрин рано семейство гугутки гукаше в гъстия орех и дразнеше котките… За нас децата идилията се прекъсваше на пладне, след като от различните къщи под боровата горичка призоваваха името на някое от нас за обяд или вечеря. Но най-страшно беше да хванеш въшки и тогава следваха дълги процедури – мазане на главата с мас и гас. Търпеливо носене на тюрбан от някоя найлонова торбичка и кърпа, миене на главата и пощене…
Така безгрижно минаваха дните. Един ден, прибирайки се вкъщи в сумрака в двора огрян от самотна лампа, намерих гълъбче, изпаднало от гнездото си. Като видях гълъбчето, сърцето ми заби силно. Веднага се хвърлих да го спася. Взех го в ръце и го занесох при баба, да ѝ го покажа. Тя извади една кошница, напълни я с вълна – изпрана и изчепкана от нея. Сложи ярмичка и водичка в две купички до гълъбчето. От умора и вълнение се подкрепих с комат хляб, парче сирене и домат от градината и хайде, баба ме напъти да лягам, тъй като слънцето отдавна се беше скрило.
Не знам как съм заспал, но на сутринта още с първите лъчи на Райко, който прежуряше от заранта, скочих и хукнах неизмил очи към кошницата на края на сайванта – голямата открита тераса, пълна с гора от мушкато. Преди да успея да стигна до гълъбчето, баба ме спря и напъти към масата да закуся. Закуските на баба бяха винаги много вкусни – или ще направи катми със сладко и сирене, или ще наточи баница със сирене, или ще намаже филия с масло, я ще наточи картачалки – брашно, сода, кисело мляко; наточено на тънки кори, поръсено със сирене и малко олио, завито и отново заточено, като банички, поднесени с айрян…
- Бабо! – възразих аз – моля те, искам да видя гълъбчето!
- Първо ще закусиш и после ще играеш, каза баба.
Никак не можах да й се противопоставя. Запътих се към масата победен. Веднага усетих, че съм гладен. Ухаеше прекрасно. Тази сутрин баба беше направила кашичка. Изядох си я и поисках допълнително. Баба веднага ми напълни купичката и ме подкани да си изям всичко, „за да не ме пребори циганчето“.
- Бабо, много е вкусна кашичката. От какво е?, попитах аз.
Докато шеташе, баба отвърна – „Яж, яж“, и отговор не получих. Облизах купичката със залък хляб и бегом, препуснах към пиленцето. За мое учудване кошницата беше празна. Уплаших се. Помислих, че гълъбчето е избягало или някоя котка го е изяла... Върнах се при баба летейки и ѝ изплаках притесненията си. Баба ме погледна и каза:
- Течко, гълъбчето щеше да умре. Не му беше добре и затова го направих на кашичка, дето яде преди малко.
- Бях ужасен. Бабините гозби бяха винаги много вкусни…
автор Стелиян Кунев
