България на 59-то място в света по отношение на дискриминацията

България е на 59-то място от 142 страни в света по отношение на дискриминацията. Данните са към 2023 година. Това означава, че страната ни е в златната среда по тази тема. Данните бяха обявени от проф. д-р Баки Хюсеинов - зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация на кръгла маса, която бе организирана в Бургас. Тя се реализира по проект "Подобряване на превенцията на дискриминацията на пазара на труда чрез модернизиране и укрепване на КЗД". В нея участваха представители на различни институции в Бургас като Териториално статистическо бюро "Югоизток", Областна управа Бургас, Апелативна прокуратура, представители на неправителствени организации и други. В нея участва и Ирина Иванова - дългогодишен координатор на КЗД в Бургас.

Форумът бе открит от председателя на Комисията доц. д-р Ана Джумалиева, а участниците бяха приветствани от областния управител Мария Нейкова.

В рамките на проекта, по който КЗД работи, ще бъде изграден нов сайт, на който ще бъдат качени всички влезли в сила решения. А дейностите по него се представят под формата на кръгли маси в различни градове на страната.

Един от акцентите в първия ден на обучителния семинар бе темата "Европейски и национални стандарти за защита от дискриминация при упражняване право на труд", изнесена от д-р Петър Кичашки. Той наблегна на ТЕЛК решенията и прилагането на закона у нас, като не пропусна да даде и личен пример, тъй като самият той има 100% ТЕЛК. "Никой не смее да реформира системата. У нас вече над 1 000 000 души имат такива решения. По този начин тя работи за хората, които искат да ползват социални придобивки. Но ТЕЛК комисията определя медицинските причини за едно заболявания и неговата степен, това обаче прави ТЕЛК решението социален проблем с медицински еквивалент. Твърде архаична е системата", смята д-р Кичашки. Защото тя налага ограничаване на хората, които могат да упражняват конкретна дейност, но работодателя не може да ги наеме, заради степента на увреждания, които са посочени в решението на комисията.

За социалното неравенство и за работещите бедни говори проф. д-р Баки Хюсеинов. Според неговото изследване, 1,5 млн. българи попадат в графа - бедни.

Разликата между тормоз и сексуален тормоз обясни в доклада си д-р Владимира Стоименова. И двете са отделни форми на дискриминация, но и в двата случая те трудно се доказват, защото често пъти няма свидетели на този тормоз. Той може да бъде упражняван на работното място и извън него. В Комисията има подавани сигнали и за двата вида тормоз, но като се стигне до производство се оказва, че те трудно се доказват, и че няма кой да подкрепи думите на жертвата.

В Комисията за защита от дискриминация, освен с проблеми, се занимават и с фирми и предприятия, в които няма такива случаи. "Всяка фирма, в която няма констатиран случай на дискриминация през последните 6 месеца може да подаде документ, за да й бъде издаден сертификат "Работодатели без дискриминация". Това е особено престижно за работодателя", каза в доклада си Златина Дукова - член на КЗД.

Сабрие Сапунджиева - член на КЗД, обобщи резултатите от направено проучване на Комисията във връзка с наличието или липсата на дискриминация у нас. "Ако човек се държи като жертва, той се превръща в жертва. Не са рядко случаите, в които при проявена дискриминация, човек се амбицира  и това му дава тласък за развитие", коментира тя. От изследването става ясно, че ако колеги са станали свидетели на дискриминация или тормоз спрямо свои колеги то те не биха свидетелствали за това, на първо място от страх, на второ - за да не си загубят работата.

След обобщаването на резултатите от проучването, бяха раздадени и сертификати на участниците.

Почетни плакети на КЗД бяха връчени от председателят доц. д-р Ана Джумалиева на областния управител Мария Нейкова и на апелативния прокурор Йовита Григорова.