Цветан Кюланов - ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България обясни етапите на работа по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост. Снимка ЕК
България е получила средства само по първото плащане от Националния план за възстановяване и устойчивост. "Ако не бъдат изпълнени целите от следващия етап, второ плащане до края на годината може и да няма", заяви Цветан Кюланов - ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България на семинар за журналисти, който се проведе в Бургас.
Националният план за възстановяване и устойчивост включва 4 стълба, 12 компонента, 346 ключови етапи и цели и 9 плащания, 103 мерки и 47 реформи и 56 инвестиции, 5.69 млрд. евро безвъзмездни средства, 58.9% от разходите са свързани с климата и 25.8% от разходите са свързани с цифровите технологии. Четири основни стълба са: "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България".
На 15-ти октомври 2021 година е представен ПВУ пред ЕК. По него са предвидени 9 плащания. Направено е само едно, което е в размер на 1 368 912 911.00 евро. По него са изпълнени 22 етапи и цели.
Реформите по Плана трябва да приключат до юни 2026 година, стана ясно по време на семинара. На този етап не може да се даде оценка, кога България може да поиска ново плащане, защото не са изпълнени всички цели. Това напрактика означава, че второто плащане се забавя. То трябваше да бъде извършено до 31.12.2022 година. Някои от промените, които трябва да бъдат направени обаче все още не са факт и това "вързва" ръцете на правителството, за да поиска ново плащане. По второто те са в размер на 724 039 480.00 евро. Все още не са изпълнени следните изисквания - приемането Парламента на:
- законопроекта за изменение на Закона за електронното управление, законопроект за изменение в Закона за енергетиката и подзаконовите актове относно "енергийната бедност"
- подписване на договори за отпускане на безвъзмездни средства за обновяване на обществените осветителни системи (покана 1)
- приемане на законопроект за изменение в закона за енергетиката и подзаконовите актове, за да се даде възможност за подобряване на енергийната ефективност и за проекти за енергия от възобновяеми източници по модела на дружествата за енергийни услуги (ESCO)
- влизане в сила на измененията в Закона за енергетиката за рефома на пазарите на електричека енергия (търговия на едно, балансиране и търговия на дребо)
- влизане в сила на изменението в Националната законодателна рамка
- изменение на Националната законодателна рамка в подкрепа на бързото внедряване на съхранението на електроенергия
- обявяване на търг за изграждане на капацитет от 285 MW за производство на електроенергия от възобновяеми източници (вятърна и слънчева енергия)
- влизане в сила на измененията в Закона за водите, Закона за енергетиката и Закона за концесиите във връзка с изграждането на нов вид електроцентрала и използването на геотермална енергия
- Национална здравна стратегия 2021 - 2030 г. и план за действие за изпълнение на стратегията
- Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа в Република България 2021 - 2030 г. и план за действие за изпълнение на стратегията
- Национален план за здравно образование в българското училище 2021 - 2027 г.
Докато не бъдат приети тези законопроекти, средства не могат да бъдат предоставени по ПВУ.