Бургас няма да види две златни съкровища, заради COVID - 19

Бургас няма да види две златни съкровища, заради пандемията от COVID - 19. Става въпрос за Боровското и Луковитското съкровища. Те трябваше да бъдат подредени в зала "Трезор" на Археологическата експозиция на Регионален исторически музей в Бургас в Нощта на музеите. Европейската инициатива се провежда през май в навечерието или навръх Международния ден на музеите - 18-ти май.

По традиция бургаският РИМ участва в тази инициатива от години. Този път обаче, заради пандемията и противоепидемичните мерки, Нощта на музеите няма да се състои. Музеите у нас, в Европа и света са затворени от началото на епидемията. И на този етап не е ясно, кога отново ще отворят, за да посрещат посетители. Сигурното е обаче, че двете изложби няма да бъдат показани в Бургас.

"Отказах гостуването им, когато стана ясно, че сме в извънредно положение", коментира пред "Черноморие" директорът на РИМ - Бургас Милен Николов.

Бургазлии се научиха в Нощта на музеите, които са отворени за посетителите при вход свободен, да обикалят и четирите експозиции на РИМ, за да видят изложбите, които са подредени там. Най-голям интерес предизвикват репликите на златните съкровища, които се показват в зала "Трезор".

Какво пропуснаха този път жителите на морския град, заради пандемията от корона вирус?

Боровското златно тракийско съкровище е датирано от IV век преди Христа. То се състои от златни съдове, украсени с протомета на животни и митологични сцени, с надписи на гръцки език ("На Котис от Беос").

Открито е случайно от Трайчо Стоев през 1974 г. в землището на село (днес град) Боровско, Русенско, в местността "Сиври тепе". При оран тракторите изваждат на повърхността древните предмети. Провеждат се археологически разкопки около мястото, но не се откриват селищни останки или гробищни могили. Това дава пълно основание откритите предмети да се нарекат "съкровище". Те се датират между края на V и началото на IV век преди Христа. Съкровището се състои от пет сребърни предмета с позлата – три ритона, една каничка-ритон и разлата купа. Върху тях са открити надписи свързани с тракийския цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен от тракийски владетели в град Беос, където вероятно e имало светилище.

Луковитското златно съкровище е от третата четвърт на IV век пр.н.е. Съхранява се в Регионалния исторически музей в Ловеч. Изровено е случайно в района на Луковит от местен орач през 1953 г., допълнено е през 1955 и 1968 г.

Състои се от 15 сребърни съда – 6 чаши, 5 фиали и 4 кани. Включва още и 3 непълни гарнитури от конски амуниции - миниатюрни правоъгълни и триъгълни плочки с изображения на лъвски и човешки глави, както и на сфинксове, 3 юзди и 3 железни топки. Съдовете са украсени с палмови листа, лотосов цвят, бадемови плодове и различни сцени - конник, тъпчещ лъв, и лъв, нападащ елен. Разграничават се няколко стилови, сюжетни и композиционни направления в изработката им. Върху чаша са изобразени 2 реда от по 8 женски бюста, а на шийката на каничка е изобразен лабрис.

Третата изложба, която трябваше да гостува за Нощта на музеите, е на кукерски маски и костюми от Ямбол.