Екатерина Капрова (вляво) представи първата си стихосбирка на фона на картините на Дияна Бедросян (в средата). Снимки Десислава Георгиева

Екатерина Капрова (вляво) представи първата си стихосбирка на фона на картините на Дияна Бедросян (в средата). Снимки Десислава Георгиева

Бургаската журналистка Екатерина Капрова представи своята дебютна стихосбирка "Това си е между мен и Господ" пред колеги и приятели в Дома на писателите. Реализацията на третата книга на авторката се случва с подкрепата на Община Бургас и Издателско ателие "АБ", чиято представителка Ана Боянова откри събитието. Със своите думи тя успя да потопи присъстващите във вълшебния свят на "Това си е между мен и Господ". Стиховете на Екатерина Капрова тя определи като оригинални, такива със свой облик, а творчеството и като "неин собствен рай, в който се разкрива преходността на битието, а неодушевеното намира човешко лице".

Премиерата на стихосбирката бе в съчетание с картините от бургаската журналистка Дияна Бедросян. "Всичко е по-красиво и по-завършено", отбеляза Екатерина Капрова за изложбата, която бе съпътстващо събитие към литературното представяне. 

Авторката да благодари на Ана Боянова и Общината за съдействието за издаването на книгата й, на сина си Никола Христов, чието дело е корицата на стихосбирката, и на Динко Динков, който помага в редакторския процес.  

Преходите между явното и енигматичното, между християнското и езическото, лудостта в поезията и търсенето на изход са изведени като лайтмотиви в поезията на журналистката, за която самата Капрова побърза да уточни, че "не е любовна…", поне не в традиционния смисъл на думата. По думи на писателя Динко Динков тя е "съкровена, интимна, едно вдъхновение за връщане към корените, след такава поезия никой не остава безразличен". Авторът на "Богородични морета" пожела на Екатерина Капрова вдъхновение за ново творчество, което даде на поетесата повод да покани присъстващите на пътешествие в нейния лиричен свят. Гостите в Дома на писателите имаха възможност да чуят няколко от стихотворенията в книгата, като впечатление направи красивия завършек на "Когато си тръгна" - "Вече съм гола и боса. Но до там. До там".

Това далеч не е първият опит на Екатерина Капрова в литературата. Напротив, с два сборника с разкази зад гърба си - "Роуз вълшебната ми кръстница" и "Роуз и други вълшебни кръстници", писателката се е доказала като автор. Критиците определят разказите и като магически реализъм.

Въпросът: "Дали, когато човек е радостен, той пише повече?", провокира интересни размисли у поетесата. Според нея човек, който е радостен, не пише добре поезия, тъй като тя се ражда в катарзисните състояния. "Стихът е нещо по-лично, по-интимно. Пиша стихове, защото не мога да свиря на цигулка", пошегува се Капрова. На същото мнение беше и журналистката – художничка Дияна Бедросян, чиито опит е доказал, че провокацията започва от трудните емоции, но винаги завършва с позитивни.

Вдъхновяващ беше и отговорът на въпроса, кога журналистката намира време да твори: "Човек пише, когато не е доволен от живота, за това и стихосбирката е малка. Имам всичко на този свят, благодарна съм", призна писателката. Вечерта завърши със закачка и под знака на една от най- емоционалните творби в стихосбирката, а именно "Ангел - хранител".

стажант - репортер Антоана Кирова

Галерия