Бъдни вечер е - на трапезата трябва да има нечетен брой постни ястия да приготви нечетен брой ястия, с които ще се гости семейството - сърми, пълнени чушки, ошав, плодове, ядки, тиквеник, пуканки, питка, кравайчета.
След като се замеси постната питка, в нея се поставя сребърна пара. Вечерта, когато всички се съберат около трапезата и тя се прикади, най-възрастният разчупва питката. Първото парче се нарича за Богородица и се поставя под иконата. Ако в него е парата, годината ще е много добра за всички.
Вечерта на Бъдни вечер коледари обикалят къщите и наричат за здраве, късмет и берекет в къщата.
"Коледуването унаследява старинните обреди за посвещение на юноши, в които посветените разиграват пътуване в отвъдния свят, преборване с неговите демонични обитатели и благополучно завръщане, т.е. умират временно и възкръсват. Най-пълно патилата на посветения се изреждат в приказката за тримата братя и златната ябълка и всеки юноша има съдбата на най-малкия брат, който е длъжен храбро да слезе в кладенеца, да доубие ламята, да изведе бъдещите младоженки, да спаси орлетата от змията (огъня) и да се завърне при своите, за да се ожени.
Момците-коледари са и бъдещите женихи в селището, а някога - и новият набор воини. В доста коледни песни певците възпяват сами себе си, наричат се войска и ратници, всеки един е войно и конник, защото са длъжни да подражават на своя покровител, бога-воин от пантеона, който същевременно е змееборец и отпушва спрените космически води (изворите). Плод на игрословица ("разключвам ключове-извори"), разключването със "златни ключи" бележи началния момент на обреда и в коледна песен от Средногорието то е дело на Добър юнак, който с кон-вихрогон достига вълшебно агне със златни рога; от разключената земя излизат триста момка коледари.
Добър юнак е герой предимно на коледните песни и под това скромно нарицателно име се подвизава един всемогъщ конник. В някои случаи то се е развило до личното име Добри и тогава коледарите го наричат "наш" или "мой". Притежаването на ключовете го представя като Вселенски господар, подобен на тракийския бог-конник" ("Славите ли млада Бога?", Анчо Калоянов).
".
