Сцена от кръщението на Иисус от Йоан Предчета в река Йордан
Православната църква е празнува на 24-ти юни рождението на свети Йоан Кръстител. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Йоан Кръстител се ражда половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник Закария - от рода на Аарон и праведната Елизавета – от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му Закария в храма и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но е лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, който измолили в горещи молитви. Младенецът Йоан избягва участта на хилядите убити младенци във Витлеем и околностите му и през 29 година започва своите проповеди. Вероятно е убит през 30 година от новата ера по заповед на цар Ирод Антипа.
Според Евангелието Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди. (Мк.1:6) След като навършва 30 години започва да проповядва. Той извършва обичайното за юдаизма ритуално измиване миква, придавайки му нов духовен смисъл, и придобива голяма популярност сред жителите на Йерусалим от всички социални класи. Дава Свето кръщение и на Иисус Христос.
Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на цар Ирод. Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: "Ти не трябва да я имаш!". След тези си думи той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе танцува за него. След като тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря "Главата на Йоана Кръстителя". За да изпълни клетвата, си Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.
След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.
Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашил и казал: "Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите".
На днешния ден в народния календар се отбелязва празникът Еньовден.
В различните географски области името се произнася по различен начин — в Софийска област името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце.
