Д-р Душепеев: При нас криза няма. През 2013 г. проплака 1 випуск повече

Д-р Душепеев: При нас криза няма. През 2013 г. проплака 1 випуск повече

- Д-р Душепеев, ваши колеги твърдят, че сме стигнали дъното по отношение на раждаемостта. Според статистиката на Министерството на здравеопазването, ражданията през 2013 година са с около 4 500 по-малко в сравнение с предходната година и страната ни е изправена пред демографска криза. Как ще коментирате това твърдение?

- Мога да говоря единствено за родените на територията на нашето отделение в МБАЛ Бургас. През 2013-та година при нас са проплакали един випуск повече деца в сравнение с предходната година. Имаме с около 80 раждания повече, така че го приемаме като признание на нашите съграждани да избират да раждат при нас.

- Защо в Бургас ражданията са повече на общия фон на занижяванията в другите отделения в страната? Каква е причината?

- Естествено това са неща, които могат да се коментират след доста подробен анализ. В Бургас има сериозен ръст на механичен прираст по отношение на хора, които идват тук от вътрешността на страната. Второ - Бургас е голям град. Така че се надявам, че повишената раждаемост в нашето отделение да не се дължи на понижената в родилни отделения на други болници на територията на Бургас, а на желанието на бургазлии да имат деца.

- Имате ли вече статистика какво е отношението на жените, които са родили за първи път през миналата година и тези, които стават майки за втори или трети път?

- Към момента не. Тези демографски показатели ги получаваме малко по-късно, когато бъдат обобщени от Националния статистически институт и бъдат разпратени по териториалните структури - в случая в Районната здравна инспекция. Очакваме ги след април. Но това е прекалено специфична информация и не е толкова значима.

Много се говори за демографската криза в България. Това е един въпрос, който се преекспонира в много отношения. В средата на 40-те години на миналия век населението на България е било около 6 млн. души. През годината, в която аз съм роден - 1962-ра е роден осем милионния българин. Обществеността чакаше деветмилионния българин да се роди в края на 70-те и в началото на 80-те години по случай 1 300 години от създаването на нашата държава. Това така и не се случи, включително и до момента, в който българското население растеше - края на 80-те години, когато бяхме малко под 9 млн. души. Тези демографски скокове - рязко увеличаване и намаляване на населението, създават сериозни проблеми на всяка една държава, както в икономически, така и в обществен, и във всякакъв друг план. Смятам, че не трябва да се правят драми, освен ако тези, които се притесняват от демографското положение в България не кажат, защо трябва да сме много. Защо трябва да сме 20, 15 млн. или 3 млн.? Важно е да живеем заедно, да се уважаваме и да си помагаме.

Демографската криза може да се преодолее и чрез имигранти, които да дойдат у нас - като българите, които живеят в Бесарабия например.

- През последните две години в болницата заработи звено по асистирана репродукция. Колко от жените, които са били пациентки на това звено родиха при вас и вече станаха майки?

-  Доста са. Може да се разделят нещата на две - имаме значителен брой настъпили бременности вследствие на правилна диагностика и правилно лечение, което е най-доброто за една двойка с проблеми и имаме не малък брой ин витро процедури. Все пак Рим не е построен за един ден. Това е едно изключително съвременно медицинско звено, което беше разработено с изключителното съдействие на много хора и то има има нуждата да бъде оставено спокойно да работи няколко години, за да се натрупат знания и умения, да се провокира интереса към хората. Затова оценям дейността на д-р Павлета Табакова и д-р Николов, като човек, който има поглед върху работата им, като отлично.

- Какъв нов метод за диагностика и лечение ще се предлага в това звено през 2014 година?

- Акцентът, който е поставен от колегите, които работят тук е коректният подход към пациента, към извървяването на дългия път за поставянето на една точна диагноза, с която лесно се прави план за по-нататъшното лечение. Така че нека да не се възприема това звено като едно място, където се развива космическа медицина, въпреки че това е така, но нека да се възприема и като един център за профилактика и лечение на безплодието.

С помощта на Общината и със съдействието на ръководството на болницата от началото на февруари ще бъде възможно и извършването на т.нар. ICSI процедури (интрацитоплазмена спермална инжекция). Взема се един сперматозоид, една яйцеклетка и се извършва оплождането. В този случай то настъпва на 100%. В класическото ин витро има малко по-нисък процент успеваемост.

- Т.е. сега ще очакват по-добри резултати?

- Пациентите, които подлежат на това лечение са отделен специфичен контингент, който досега се лекуваше извън Бургас. Сега това ще се прави и при нас, и е сериозна крачка в развитието на звеното.

- Миналата година още през октомври свършиха средствата за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Ще бъде ли завишена тази година сумата, която община Бургас отпуска за ин витро процедури?

- По-рано свършиха и това бе заради одобрените семейства през 2012 година, които не бяха си получили парите. За съжаление това са възможностите на общината. По данни, които имам до момента сумата тази година ще бъде същата като миналата - 100 000 лева. Като се надявам тази година да има актуализация на бюджета и тази сума да бъде завишена. През 2012 година направихме така, завишихме този бюджет, но през 2013 година, заради положението в страната нямаше актуализация на бюджета.

- Какви усилия и какво време беше нужно, за да се промени отношението на бургазлии към Родилното отделение и как успяхте да върнете бургазлийки отново да раждат тук?

- Отворихме се към обществото. Показахме на бургазлии, че няма какво да крием. Направихме две сериозни стъпки в тази посока. Първо развихме амбулаторна женска консултация, която подпомага дейността на класическата женска консултация, която е в доболничната помощ в месеца, в който предстои раждането, даваме безплатно второ мнение в хода на бременността и преди раждането. С една дума - гледаме си работата. Второ - въведохме практиката - "Ден на отворени врати", за да покажем на хората, че нещата, които са говореха за нас по онова време не отговарят на действителността. Болницата положи много усилия, направени бяха ремонти и реорганизации в отделението. Хората, които работят в Родилно отделение са хора, които си разбират от работата и обичат професията си.

- Има ли раждане или случай, който няма да забравите в дългогошната си практика?

- Има и куриозни, има и трагични, има и щастливи случаи, но аз по-скоро се осланям на добрата енергия, която получавам от хората. Когато имам чувството, че около мен има добронамереност и отношение, към това което правим е много лесно да се работи. Иначе, като всяка работа има и възходи, и спадове, още повече нашата работа е изложена на сериозен обществен натиск и контрол. Освен вътрешната ни желание да упражняваме професията си имаме възможност да сверим часовника си и с настроението на обществото.

- Вие сте помогнал на стотици бебета да видят бял свят. Има ли бебе, което да носи Вашето име?

- Да, има. Даже едното бебе живее в Румъния и се казва Антония. Тази година родителите й ми се обадиха, да ми честитят Нова година.

- Къде се роди това бебе и защо е кръстено на Вас?

- Роди се при нас, в нашето отделение. По време на екскурзия на румънското семейство у нас се получи тежко усложнение в бременността на жената. Тя постъпи в нашето отделение и успяхме да спасим и нея, и детето. Това стана преди година и половина. Момиченцето се роди един килограм и доста време беше в отделението по неонатология. Малко, след като се появи на бял свят, тя бе кръстена Джулия, но след това родителите размислиха и решиха дъщеря им да носи моето име.

- Има ли куриозни имена, които родителите дават на децата си?

- Гледам да не ги помня. Аз съм човек традиционалист. А по отношение на имената съм консервативен, въпреки че при мен има един сериозен вътрешен конфликт, заради несъвсем български звучащото ми име, но то е породено от един български автор. По-скоро проблем имат тези, които не знаят как се е стигнало до моето име.