Предимството ни е, че услугите ни са безплатни. Никой нищо не плаща, обясни д-р Ралчева. Снимка Лина Главинова

Предимството ни е, че услугите ни са безплатни. Никой нищо не плаща, обясни д-р Ралчева. Снимка Лина Главинова

Д-р Пепа Ралчева е родена на 12-ти юни в Бургас. Завършила е Медицинския университет във Варна. На 1-ви ноември 1989 година започва работа в МБАЛ - Търговище като педиатър. През 1995 година взема специалност "Детски болести". През 1998 година се връща в родния Бургас и започва работа на 14-ти септември същата година в Дом майка и дете. От 18-ти януари 2010 година, след проведен конкурс, е назначена за директор на Дома.

Дом майка и дете е създаден на 10-ти януари 1953 година като част от системата на Министерството на здравеопазването. Преди няколго години Дом майка и дете става Дом за медико-социални грижи "Вяра, Надежда и Любов". Той разполага с Дневен център съобразен с изискванията в Правилника за устройството и дейността на ДМСГД. Поради различният вид услуги и място, където е ситуиран, той се състои от Център за дневни грижи, Център за седмични грижи и Център за рехабилитация и физиотерапия.

- Преди по-малко от месец "Жени ГЕРБ" и "Майки ГЕРБ" организираха благотворителен базар и концерт за набиране на средства за закупуване на уред за УВЧ терапия. По време на кампанията бяха събрани 20 000 лева. Достатъчна ли е сумата, за да купите апарата?

- Сумата е повече от достатъчна. Това беше много хубава благотворителна кампания, на която те успяха да съберат средствата и да ги дарят на Дома за закупуване на апарата, който искахме. При първоначалните разговори, които водихме с организаторите на инициативата изразихме желание, събраните средства да бъдат предоставени за закупуване на сензорна пътека. В случай, че набраната сума е по-малка, парите ще отидат за уред за УВЧ терапия. Но тъй като средствата стигат, ще вземе диагностичната пътека. Тя помага на рехабилитатора, къде точно да наблегне по време на терапията. Пътеката осигурява изключителна помощ в диагностиката, както и при кинезитерапията.

- Деца с какви заболявания могат да се възползват от тази пътека?

- Всички деца, които са с опорно-двигателни, нервно-мускулни заболявания. За възможностите на пътеката може да разкаже нашият кинезитерапевт. Мога да кажа, че за нас е важно да имаме това дарение, защото това са апарати, които струват много пари. Високо технологичната апаратура, която е необходима за нашата работа е много важна за диагностиката, лечението и продължаващата рехабилитация. Децата имат нужда от продължаваща рехабилитация. Тя не се прави за дни или месеци, а продължава с години, за да можем да дарим детето с достоен живот. Целта е не само да подпомагаме, но ако можем и да намалим увреждането. Започваме от ранното поставяне на диагноза, правилно лечение, оттак нататък неща, които са свързани с намаляване на увреждането или стабилизиране на състоянието на детето. Целта е щастливи родители и усмихнати деца!

- Откакто е разкрит Дневния център към Дома, колко деца са минали оттук?

- Дневният център е разкрит на 1-ви март 2010 година и дейността му започна много плахо с едно дете. До края на годината се наложи да разкрием три групи и да увеличим легловата база от 10 на 46 легла. В момента леглата са 50, но те са предназначени за деца, които прекарват тук половин или цял ден. За останалите, които ползват почасовата ни услуга, с всяка година разширявахме екипа. В момента имаме 11 рехабилитатори, двама от които са кинезитерапевти, имаме един ерготерапевт, четирима психолози, четирима логопеди, имаме педагози, социален педагог, трима социални работници, музикотерапевт. Наситили сме мултидисциплинарния екип със специалисти, които да работят с децата.

Почасовата ни услуга е голяма. Към момента 240 деца минават всеки месец през нашия Дневен център. Оттам годишно минават между 350 до 650 деца. Тези, които са на дневна и седмична грижа те се водят при нас целегодишно т.е. тази бройка е почти постоянна и голяма движение тук няма.

Децата, които ползват почасовите ни услуги са много. Една от много силните ни страни е отглеждането на недоносените деца, които ние обхващаме веднага след излизането им от кувьоза или ако ни ги доведат родителите, насочени към нас от личните си лекари. С годините в нашия Дом има Отделение за недоносени деца, което е създадено през 1972 година и е било Отделение за интензивна терапия на недоносените деца до 1996 година. През 1996 година интензивната терапия се измества в МБАЛ при нас остава като Отделение за отглеждане на недоносени деца с цел новородените да направят необходимите килограми, да се научат да се нахранят с биберон преди да си отидат вкъщи. Тук започва и ранната рехабилитация на тези деца. Особено важна е тя за децата родени с ниско и екстремно ниско тегло т.е. деца с под 1500 грама. Започвайки ранната рехабилитация целта е в периода, при който мозъкът е все още много пластичен, здрави участъци от мозъка да поемат функцията на увредения. Това е много важно, защото деца които сме поели отрано при тях сме намалили значително увредата. Е, не винаги успяваме, но целта е наистина да намалим увредата или да стабилизираме състоянието.

При деца, при които констатираме сериозни увреждания и след консултации с водещи специалисти от университетски болници, продължаваме рехабилитацията, докато е необходимо.

Броят на децата не е много голям, защото с децата работим с години. Това са ни постоянните пациенти, които непрекъснато имат нужда от нашата помощ.

Другата ни силна страна е екипът ни от логопеди, които работят с децата, които имат проблеми, довели до нарушаване на гълтателния и сукателния рефлекс. Възстановяваме децата и ги изписваме в момента, когато могат да се хранят у дома с биберон.

Работим с деца със синдрома на Даун. Слава Богу вече нямаме изоставени деца с Даун. Родителите осъзнаха, че това са нашите крехки и щастливи деца и те трябва да бъдат в семействата. Ние само ги подпомагаме, като в началото правим рехабилитацията и след това включваме работа с логопед и психолог.

- Как се финансират дейностите, които предлагате в Дневния център и какво плащат родителите, които ползват почасово услугите Ви?

- Ние сме второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Предимството ни е, че услугите ни са безплатни. Никой нищо не плаща.

Разширихме много дейността на Центъра и това е бъдещето. С помощта на кампанията "Българската Коледа" през 2013 година получихме дарение локо хелп апарат - представлява робот за развижване на крайници и е предназначен зе деца с детска церебрална парализа. През 2015 година получихме ехограф и апарат за неинванзивно отстраняване на секрет за деца, които са лежащи с цел предотвратяване на вътрешни инфекции и намалява риска от развитие на пневмонии. Получихме и монитор. А тази година получихме много голямо дарение, за което също сме много благодарни - робот за раздвижване на горен крайник, както и един апарат за нашата лаборатория, който ще ни помогне да правим изследвания на децата с увреждания, когато е необходимо.

Всичко в дома е обзаведено с най-новата апаратура. Към момента мога да кажа с гордост, че сме успешен Център. Инвестираме много в обучението на специалистите. Работим и с деца с аутизъм и много се радваме, когато виждаме усмивка на лицата на техните родители.

- През годините функциите на Дома са се променяли. От Дом майка и дете той е преобразуван в Дом за медико-социални грижи. Колко деца, извън тези които посещават Дневния център, са при вас и разчитат на 24-часови грижи?

- През 2000 година Дом майка и дете е сменил името си на Дом за медико-социални грижи, защото вече няма майки, които да укриват бременността си, както е било преди. Имаме изоставени деца, но те са много малко. През 1998 година, когато започвах работа тук бяха 260, сега са 80. От тях 55 са деца с увреждания. Част от децата с увреждания бяха настанени в Центрове от семеен тип. А изоставени здрави деца при нас вече не постъпват, защото те се настаняват директно в приемни семейства. Идеята е ние да бъдем голям център, който да предоставя услуги за деца с увреждания, за да подпомогнем процеса на възстановяване. Това нещо ще се случи. Има правилник за Център за комплексно обслужване, а ние вече сме достатъчно специализиран център. Рехабилитацията е дълъг и сериозен процес, той не може да се случи от раз.

- Как реформата за деинституционализацията на домовете, която вече е на финала ще Ви засегне? По какъв начин ще бъде преобразуван Дома?

- Ние не говорим за преобразуване, а говорим за преструктуриране. Ще станем Център за комплексно обслужване на деца с увреждания. Ние напрактика сме такъв център, който предоставя тези услуги. Кога това ще се случи чисто нормативно, не мога да кажа, защото е свързан с решение на Министерството. Те трябва да решат кога ще се случи това. Такива центрове трябва да има.

- Колко родители, извън Бургас, Ви посещават и ползват услугите на Дневния център?

- Посещават ни родители и от Сливен, и от Ямбол, и от другите общини от област бургас. Надявам се да успеем да развием дейността, така че да предоставим възможност на родителя да остане с детето си по време на рехабилитацията. Към момента все още не можем, защото нямам достатъчно пространство. Но с отмирането на другата дейност за децата, които са настанени при нас, вероятно ще имаме и тази възможност.

- Как успяхте с годините да промените отношението на бургазлии към децата с увреждания?

- Може би самите родители започнаха да ни се доверяват повече. Има и такива, които все още не могат да го направят, защото имат отношение към Дома като институция. Но тези, които са дошли и са видяли, какво правим са ни повярвали. Бургас има страхотен център и заслужава това да се знае.

Не сме били агресимни в рекламата и не смятам, че това е необходимо, защото родителите сами си говорят и споделят, какво правим.

За мен е по-важно родителите, които идват и са ни се доверили да предават на другите, какво правим тук.

Успели сме да накараме бургазлии да ни повярват. Основната ни дейност е Дневния център, който се посещава от 240 деца.

- Какво очаквате да Ви донесе тази година "Българската Коледа"?

- Все още не сме мислили за какво да кандидатстваме. Искаме високо технологична апаратура, която не можем по друг начин за закупим, освен с дарение. Ще помислим и ще решим, може би ще бъде уред за физиотерапия, защото това ни е сериозно звено.