IMG_1263
Да изживееш Коледа
Представям си как всеки вече си е у дома или бърза да се прибере, след последните покупки, и се приготвят за празника довечера. Жените се суетят около печката, а мъжете мърморят. Ще празнуваме у родителите ми. Майка от четвъртък се приготвя за Бъдни вечер. Нечетен брой ястия и все постни си е истинско предизвикателство, според мен за всяка домакиня, но го казва човек, за когото омлета е висша форма на кулинария.
Винаги на този ден съм и малко тъжна. Няма конкретна причина, просто някак носталгично ми е. Вървя по тихите улици, а сълзите напират в очите ми. Това е от онзи пречистващ плач, след който си като нов и прероден. Питам се дали и при бебетата е така. Гледам през прозорците домовете на хората - обичам да си представям кой как живее само от това, което успявам да видя. Така си измислям истории за хора и семейства. Майка ми казва, че имам въображение.
При семейството ми съм. Вкъщи е топло и ухае вкусно. Майка е отлична готвачка. Елхата е окрасена, лампичките светят, сцена от Рождеството е подредена до прозореца. С бързи крачки и любопитсвото на малко дете обикалям всички стаи, за да се уверя, че всичко е както трябва.
Баща ми прикъдява къщата преди да седнем на трапезата. Когато бяхме по-малки ни разказваше, че така гони злите духове и отваряше вратата, за да излязат те навън. Сега е по-пестелив в думите си, а и аз и сестра ми сме големи, за да вярваме в историите му и знаем, какво всъщност прави.
Сестра ми се е прибрала за празниците. Това е времето, в което се събира цялото семейство. Сядаме около масата, която е празнично украсена. Задължително я снимаме, правим си и няколко селфита пред трапезата, пред елхата, с подаръците. Вечерята минава в разговори за отиващата си вече година, кой какво е направил и какво иска да му се случи през идващата. Споделяме си интересни случки. Сестра ми разказва за живота си. Все има някакви новини около нея. Аз съм по-мълчалива, радвам й се. Наближава полунощ и ние вече сме около елхата. По традиция аз съм тази, която раздава подаръците, чакам всеки да отвори своите. Правя и снимки, искам да уловя първите им реакции. Получават се искренни снимки с много емоции - има смях, радост, а понякога и тъга, и разочарование. Готови сме, всеки със своите подаръци – кутии и пакети, опаковани в красива хартия с панделки. Това е любимия ми момент от празника, екзалтирана съм като малко дете, а очакването и любопитсвтото ми са огромни. Чакам си реда, за да отворя моите подаръци и си изпълнявам "задълженията". Всеки има малка роля в този къс филм. След като сме разопаковали хартиите и сме се зарадвали или разочаровали, се гушкаме при мама -аз и сестра ми. Тя ни милва по главите и ни говори разни неща, за да ни успокои или просто да ни зарадва. Никога не помня, какво точно ни казва, но ми е спокойно и уютно. Утре може да съм недоспала и нервна, но сега съм щастлива. Моята Коледа се случи и тази година. Честито Рождество Христово!
