Да си върнем дъгата!

(Концептуална реконструкция на символа „дъга“ в библейски и пастирски аспект)

„А около престола имаше дъга…“.

(Откр. 4:3)

Дъгата е символът на завета между Бог и човечеството:

„Сключвам моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води… ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове. Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак за (вечния) завет между Мене и между земята“ (Бит. 9:11-13).

Идеите, които изпълват символа на дъгата представят в пълнота Божията любов и грижа за човечеството. В библейски контекст дъгата е обещание, което напомня на човечеството високата му цел – богообщението (1). Радостта от възстановената взаимност носи надежда и напомня да внимаваме – грехът носи смърт (Бит. 2:17). Урокът в Едем, не е бил достатъчен, за да предпази и излекува човечеството от деградация след изгонването на Адам и Ева от райската градина. Злото обхванало хората, „и видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време“ (Бит. 6:5). Развратът на човеците довежда до „падението на всички твари“ (2), които и досега „ожидат“ (3) да бъдат освободени от робството на суетата и тлението, които са обхванали творението (Рим. 8:19-22).

Противоположно на старозаветната концепция е съвременното съдържание, което се влага в символа на дъгата. Гей общностите и организации – Лезбийки, Гей, Трансджендър, Транссексуални (4) издигат за свой флаг именно дъгата, като символ на гордостта на хомосексуалните и трансдендър общности. Подменя се семантичното съдържание на символа на дъгата и се превръща от символ, напомнящ за Бога, в знаме на порока и греха. Важен акцент е, че самите ЛГБТ общности наричат знамето си „флаг на гордостта“, което определение манифестира принципа, поставен в основата на греха – гордостта.

Стига се до там, че редица държави и над национални съюзи като САЩ, Канада, Великобритания, Европейския съюз (5) се опълчват директно на Бога, чрез законодателството си, като провеждат политика на псевдо „равнопоставеност на хората“ (6), чрез приемане на международни докувенти, които под булото на сериозни социални проблеми, вмъкват тихомълком джендър идеологията (7). По този начин прокарват пътя на унищожаването на човешката природа и идентичност, като Божие творение. Целта на тази манипулация е унищожаването на автентичното богословско разбиране за смисъла на човешкия живот – богообщението. Човечеството изкушава Бога, подменяйки смисъла на Божественото Му откровение (Мат. 4:1-7). Символът подарен от Бог на хората, като знак на съюза помежду им, днес се издига като знаме на ЛГБТ организациите. Дъгата днес не напомня, да се пазим от философска, морална и биологична деградация, а обратно – тласка, примамва към порока, като предизвикателство към Бог.

Възниква сериозен въпрос: целенасочено ли е избран този символ от ЛГБТ организациите? Наблюденията върху преднамереното преформулиране на множество понятия, подмяната на първоначалното им значение и изпълването им с ново семантично съдържание, както и налагането на нови социални отношения в обществото в посока на подмяната им с противохристиянски идеи, предполагат положителен отговор. Ако приемем, че съществува промяна и подмяна на семантичното съдържание на понятията и замяна на смисъла на библейските символи, както и на нравствените библейски устои и отношения, следва да се запитаме: кои са съвременните предизвикателства пред Църквата –християните и пастирите?

Отговор на този въпрос намираме в думите на преподобни авва Исая в съчинението му „За естествения закон“ (8). Трябва да подпомагаме излекуването на падналото естество, за да се възстанови естеството в човека, чрез следване на Божиите заповеди. Да припомняме смисъла на нещата, според божественото им устроение.

Да си върнем дъгата, като символ на копнежа ни към Бог, а не към греха и порока, които ни отдалечават от Всеблагия.

Дъгата е символ на Божията грижа за човечеството, както по времето на Ной, така и днес. В Новия завет тази идея е най-ясно изразена чрез въплъщението, жертвата и възкресението на Божия Син – Иисус Христос. Спасителят идва, „за да ни измени, преобрази, обнови естеството и за да ни създаде наново, съединявайки ни с Божествения Дух“ (9). Жертвената, преобразяваща, спасителна любов приканва всеки, но не принуждава никого. Да възкликнем, възхвалявайки Бог с думите на Откровението: „Достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено“ в едно с дъгата, която украсява престола на слава Ти (Откр. 4:3) в бъдещия век.

Пастирски дълг на Църквата е да свидетелства пред света до свършека на света за Христовото Възкресение! Да поведем божия народ в мирен поход – да си върнем дъгата!

1 - Добротолюбие, т. 1, св. мчк. Георги Зограф, Света гора, 2000, с. 166

2 - Пак там, с. 172

3 - Ожидат - очакват

4 - По-известни с акторинама ЛГБТ. Художникът Гилбърт Бейкър през 1978 г. в САЩ става автор на флага на общността.

5 - Кунев, Ст. Джордж Оруел и ролята на Църквата, сп. "Мисъл, слово, текст", том 2, 8, нова версия

6 - Нормативни актове на Европейската комисия в защита на ЛГБТ организации

7 - Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

8 - Добротолюбие, т. 1, св. мчк. Георги Зограф, Света гора, 2000, с. 228

9 - Пак там стр. 180

автор - свещеник Стелиян Кунев от храм "Света Богородица" - Бургас