Ако работникът получава 1 500 лв., но го осигуряват на минимална заплата, той губи 109 000 лв. през следващите 30 години, изчисляват данъчните. Снимката е илюстративна
Държавата губи 300 млн. лева годишно от т.нар. "заплата в плик", която получават работниците. Изчисленията са на дирекция "Управление на риска" в Националната агенция за приходите. Преди десетилетие тази сума е била над 400 млн. лева, като през последните години се е стопила с около 100 млн. лева вследствие на предприети от НАП мерки и различни икономически фактори.
Най-рисковите сектори, в които е практика да се изплаща част или цялото възнаграждение "под масата", са в търговията на едро и дребно, строителство, хотелиерство и ресторантьорство. Най-губещи от недекларирания доход остават служителите, които се осигуряват на по-нисък от реалния размер на заплатата си и по този начин се лишават от редица осигурителни права. Те могат да изчислят загубите си с помощта на калкулатора на сайта: www.zaplatavplik.bg, като въведат заплатата, на която се осигуряват и тази, която реално получават.
"Ако работник реално получава 1500 лева, но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, загубата за служителя в следващите 30 години е близо 109 000 лева. В тази сума влизат пенсията, обезщетенията за майчинство и безработица, от които ще се лиши служителят. Освен това, той губи възможност да се възползва от пълния размер на по-високите данъчни облекчения за деца, тъй като те се изчисляват върху заплатата, на която се осигуряват лицата", коментира Николай Петков, директор на дирекция "Управление на риска" в НАП.
С цел да запознае работниците с рисковете, ако се съгласят да се осигуряват на по-нисък от реалния си доход, приходната агенция стартира кампания "Заплата в плик". Тя акцентира върху ползите за обществото от доброволното деклариране и внасяне на данъци и осигурителни вноски, както и на щетите, които причинява недобросъвестното поведение.
