Диана Йорданова: За една усмивка е достатъчна една добра дума на художниците. Хората, които се занимават с обществена дейност, трябва да бъдат описвани от своите съграждани.
- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?
- Абсолютен традиционалист съм в това отношение. Утрото идва при мен с чаша черно кафе и гледане на сутрешни блокове.
- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?
- Половин година преди местния вот трудно човек, който е партийно ангажиран, може да избяга от рамките на длъжността си. Вие като журналист сте забелязала, че много от колегите в Общинския съвет отдавна са влезли в кампания. Все по-трудно се вземат конструктивни решения и за съжаление все по-често трибуната се превръща в предизборно студио. В този контекст много трудно се работи за бургазлии, които са ни избрали точно за това.
Що се отнася до планирането на деня ми мога да кажа, че всеки ден изникват непредвидени обстоятелства и срещи. Но ако ги нямаше животът ни би бил прекалено еднообразен и скучен.
- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?
- Почивам си най-добре в компанията на моите синове. Това обикновено става късно вечер, когато аз съм приключила работа, а те - училище.
- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?
- Стресът не е част само от моето всекидневие. Уви, през последните 20 години на прехода всеки живее в стрес. Искрено се възхищавам на хората, които след като приключат работния ден оставят емоциите зад себе си. Виждам обаче, че при повечето от нас това е трудно постижима задача.
- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?
- Има разлика между политици и политици. Аз мога да говоря за нашата политическа партия и се радвам, че с колегите ми сме помогнали на много хора. Всяка седмица правим срещи с гражданите. Разрешавали сме казуси от най-различен характер. Много често хората се изгубват с проблемите си между институциите, понякога се нуждаят от правна консултация или не знаят към коя институция да се насочат. Радвам се, че ние винаги сме се отзовавали и съм виждала благодарност в очите на много мои съграждани.
- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?
- Диалогът винаги помага. В нашата група винаги обсъждаме проблемите в широк формат, стремим се да чуем всички страни. Така се взимат най-добрите решения.
- Вече две години кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?
- Убедена съм, че Община Бургас е еталон за работа в ситуация на икономическа криза. Никога в града не е се е работило толкова много за удобството на гражданите, усвоените средства по европейски програми дадоха препитание и на фирми и на работници. Що се отнася до оплакването това е част от характера на българина. Самият факт, че у нас има поговорка "Много хубаво не е за хубаво" трябва да ви говори много за нас българите като народопсихология.
- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?
- През тези 20 години много управници ни излъгаха, повечето от хората се обезвериха, че страната ни ще започне да се развива в правилната посока. Хубаво е, че ГЕРБ оправдава доверието на хората и се надявам все повече наши съграждани да се усмихват. Но за една хубава усмивка понякога е достатъчно дори човек да чуе само една добра дума от човека до себе си.
- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?
- Не мога да издържам на гледката болни и нещастни деца.
- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?
- Хората с користни цели и мисли рядко влизат в храмовете. Но колкото и човек да казва, че е атеист винаги в живота си поне веднъж се обръща към Господ.
- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?
- Всеки месец в Общинския съвет на Бургас се променят много неща свързани с битието на бургазлии. За съжаление има една група от хора, които постоянно се опитват да саботират добрите идеи на колегите ми, ремонтите в града и от всичко това да извличат политически дивиденти.
А иначе, ако имах магическа пръчица, бих направила хората малко по-добри и много по-усмихнати...
- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?
- Щастлива съм, че до този момент не ми се е случвало да прегазвам принципите ми.
- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?
- Аз съм живяла и учила в Пловдив. Бургас, обаче винаги си остана моя град и се радвам, че се върнах тук.
- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?
- Може би щях да намирам повече време за приятелите си и семейството.
- Нещата без които не можете?
- Като всяка майка за мен живота би бил немислим без децата ми.
- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?
- Аз вече съм избрала – в родния Бургас.
