Димитрис Георгиев (на преден план вляво) работи по дипломния си проект в НАТФИЗ. Снимки Личен архив
Димитрис Георгиев е роден съм в град София през 1994 г. Тази година се дипломира в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" специалност "Кино и телевизионна режисура" при проф. д-р Дочо Боджаков.
Снимал е под една или друга форма много български артисти и много режисьори, откакто започна да се занимава с режисура в първи курс. Сред тези, които са заставали пред камерата му са Деян Донков, Маргита Гошева, Велислав Павлов, Стоян Дойчев, Захари Бахаров, Явор Гърдев, Снежина Петрова, Владимир Карамазов, Радина Кърджилова, София Бобчева, Елена Телбис, Лили Гелева, Атанас Атанасов, Владимир Пенев, Радена Вълканова и др.
Късометражният филм на Димитрис Георгиев "So Close Away" / "Заедно без теб" е селектиран в програмата на международния фестивал "Берлинале" през 2021 година. Филмът бе включен в програмата на тазгодишното пето издание на "Burgas International Film Fest". Операторът на филма Дамян Димитров бе отличен от журито с наградата за най-добра кинематография.
- Вашият късометражен филм "Заедно без теб" е селектиран за участие във фестивала "Берлинале" през 2021 година. Как бяхте "засечени" от организаторите и включени в програмата?
- Всъщност още миналата година кандидаствахме за състезаталната им късометражна програма, но тогава не успяхме да влезем... През 2021 година ни предстоят още няколко големи фестивала, но от "Берлинале" ни изненадаха с телефонно обаждане, в което ни съобщиха, че ще включат филма в програмата "Forum & Forum Expanded". Все още не се знае дали фестивалът ще се състои наживо или онлайн. Чакаме...
- През последните години все повече български игрални филми получат признанието на журито на престижни фестивали. Все още късометражните филми остават малко встрани от тези форуми. Защо се получава така?
- Просто късометражното кино никога няма как да се превърне в комерсиално. Таргета и въобще самата му цел е напълно друга... За мен лично това беше вратата към пълнометражен проект.
- Откъде дойде провокацията за идеята на "Заедно без теб" и планирате ли да го развиете като сценарий за пълнометражен филм? Той е по действителен случай…
- Има голяма мистерия, която е обгърнала този случай и това е вдъхновяващото за мен и екипа... Един от главните персонажи и до ден днешен не се знае дали е жив или се укрива някъде... Това си бе драматургична покана за нас. Колкото повече задълбавахме в историята заедно с косценариста на филма Марий Росен, толкова по-интересно ставаше и се засилваше смисъла и значимостта на проекта. Една история за свободата, самотата, страхът и спасението, но най-вече за една невъзможност, върху която изградихме съдбата на персонажите. Със сигурност работата ми по този проект приключи. Продължавам напред с други предизвикателства.
- Всеки автор изразява себе си чрез познатите му или нови изразни средства. Какво искахте да покажете чрез избора на черно-бялата гама, в която е заснет филма Ви?
- Още когато написахме сценария в главата ми този филм бе черно-бял. Не исках да придавам на сцените никаква цветова характеристика, фокусът да бъде предимно в актьорите и драматургичния разказ. Другото решение, което се роди още в начален етап бе да няма никаква музика във филма освен на финала. Това е първия път, когато работя без композитор в проекта си.
- Обикновено творците не обичат да говорят за проектите, по които работят. Но след наградата, която "Заедно без теб" получи на фестивала в Бургас и след номинацията за "Берлинале", какво Ви предстои?
- Предстои ми да изкарам дипломния си проект "Краят на кръга", с който завършвам своето следване в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. д-р Дочо Боджаков. Историята е за момиче, което е било насилено преди време и рапознава насилника си на рождения ден на най-добрата си приятелка. В главните роли са Елена Телбис, Лили Гелева и Петър Дочев. Въпреки че са мои много добри приятели за първи път се случва да ги снимам в мой филм. Оператор е Росен Савков и за първи път някой от проектите ми е с толкова цветна и крайна визия. Надяваме се през 2021 година да има своя фестивален живот. Работя и по-най големия си и личен проект досега, за който обаче все още няма да издавам нищо.
- Вие сте от обещаващите млади режисьори. Но всеки творец се учи от тези, които са минали преди него и са проправили път в киното. Кои са Вашите учители?
- Всеки филм е учител, всеки проект също. Аз лично се уча най-много практически. Разбира се, че и ако не беше Академията, нямаше да мога да структурирам какъвто и да е разказ. Много ми помогна това, че учих една година специалност "Драматургия" в класа на проф. д-р Станислав Семерджиев и асистент Нели Димитрова.
- 2020 се оказва година, която никой не е очаквал и не е бил готов за нея. На Вас обаче, като че ли тя Ви донесе късмет. Как се твори в условия на пандемия?
- Късмет не мога да кажа, че ми е донесла. Заедно с екипа работихме много интензивно и успяхме да изпълним задачите си. Беше по-трудно и различно. Не бих искал никога да се повтаря, но със сигурност никога няма да я забравя.
Галерия
