Димитър Бойчев: Диалогът помага във всяка ситуация
- Г-н Бойчев, ако трябва да се опишете с три думи, кои биха били те?
- Оставям тази преценка на хората, които ме познават. Аз лично смятам, че не думите, а действията описват най-добре човека.
- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?
- Да. 100 процента се вписвам в този стереотип, който не се отнася само за нас българите. На мен лично едно кафе не ми стига – пия го по всяко време на деня.
- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?
- През последната една година животът ми е разделен между София, Бургас, Несебър и пътищата. Няма седмица, в която да не се върна в избирателния ми регион. Всеки понеделник с колегите ми се срещаме с граждани в 13-те общини на областта. Опитвам се да намирам повече време за най-близките ми, но не винаги успявам.
- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?
- Няма как това да се случи в светлата част от денонощието. Като повечето работещи хора и аз релаксирам вечер.
- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?
- В годините, в които живеем много малко хора могат да си позволят лукса да избягват стреса. Динамиката на нашето време е толкова скоростна, че всички й се подчиняваме и вероятно плащаме със здравето си.
- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората, без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?
- Проблемът на политиците на прехода у нас не е свързан с факта, че популистки са решавали проблемите на хората. Горчивата истина е, че през всички тези години имаше само празни приказки и проблемите не се решаваха. Напротив – задълбочаваха се. Днес мога да говоря за мен и моите колеги. Никой от нас не е отказал помощ на човек, който го е потърсил. Разбира се не всичко е по нашите възможности, но където сме можели сме помагали. Заповядайте някой ден в офиса ни, когато има приемни дни, и ще видите опашките пред вратата. За съжаление повечето хора са загубили вяра в институциите и идват при нас с всякакви казуси.
- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?
- Опитвам се винаги да изслушвам и двете страни. Във всяка една ситуация диалогът помага. Опитвам се да не заемам страна и да съм безпристрастен.
- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?
- За съжаление в годините на прехода българите все живеехме в условия на криза и някак си все не можехме да догоним стандарта на повечето европейски държави. Оплакването е в народопсихологията на българина, така да се каже това ни е заложено. Важното е да успеем по-скоро да се отърсим от сянката на кризата. Това е и важната роля на правителството.
- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?
- Не ни е стигала сигурност. Хората живееха в постоянен стрес от това какво ще се случи утре. Смятам, че тази тенденция вече започва да не е толкова актуална.
- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?
- За съжаление при мен най-често идват хора с проблеми. Обикновено по лицата им липсва усмивката. Опитвам се да не забравям за проблемите на никой от тях.
- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?
- Това е много лично усещане за всеки човек. Не бих се наел да давам такива оценки. Всеки сам усеща, кога е дошъл момента да се обърне към Бог.
- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?
- Аз работя за промяната в живота на бургазлии. Мога да кажа, че аз и колегите ми народни представители от ГЕРБ работим в екип с кмета Димитър Николов. Отстояваме интересите на съгражданите ни и това вече се вижда.
Скоро магистрала ще свързва Бургас със София. От парламентарната трибуна поискахме конкретни срокове за изграждането на пътния възел Бургас – Меден рудник – Созопол и вече имаме личен ангажимент от страна на министър Росен Плевнелиев. Ние бяхме и основни инициатори за облекчаване режима за визи на руски граждани за България, ще отстояваме и за не повече от 9 процента ДДС за туризма.
- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?
- Досега не съм се сблъсквал с такава кауза, която да ме подтиква към подобни действия.
- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?
- Човек може да забрави за родното си място и без да живее в ерата на технологиите. Рядко се срещат такива хора. Те са като дървета без корени, но никой не може да ги вини за избора им.
- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?
- Спрях да чета книги с фантастични сюжети преди много години. Тогава може би щях да ви отговоря на въпроса.
- Нещата без които не можете?
- Разбира се не мога без семейството ми. В този динамичен свят се оказва, че не мога и без мобилния ми телефон.
- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?
- Разбира се, че като всеки нормален човек бих искал всяка сутрин да се събуждам при семейството ми.