Димо Грудев: Корените винаги теглят назад
- През годините съм имал няколко кафенета, въпреки това не съм консуматор на кафе. Пия кафе, когато имам среща, така между другото.
- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?
- Планирам го разбира се. Напоследък не ми стига времето. В продължение на 20 години ставам необичайно рано - 05.00 часа сутринта. Излизам рано и се прибирам необичайно късно поради естеството на работата ми и защото имам и нощни заведения.
- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?
- По-скоро късно вечер.
- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?
- За мен е почти невъзможно да избегна стреса.
- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?
- Който твърди, че политиците са се научили не е откровен. Това не е така. Все още политиците дължат много на хората във всяко едно отношение.
- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?
- Прагматичен човек съм и намирам бързо решение във всеки един от казусите независимо дали е свързан с работата или е политически проблема.
- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?
- Не сме се научили. Може би няма формула, с която да преодолеем кризата. Тепърва ще оценяваме, това което сме постигнали и което сме направили във времето до момента. Много лесно се работеше и лесно се печеляха пари. Все още не сме си направили равносметка.
-Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?
- Политически нещата не бяха решени в нашата държава. 20 години ситуацията у нас беше лутане вляво, лутане вдясно. Тепърва трябва да се вземат решения и нещата да се случват, както трябва.
-В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?
- Срещам се с различни хора. Помня почти всички хора, които виждам през деня. Вечерта като на филмова лента отново пред очите ми минават срещите, които съм провел.
-Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?
- Мисля, че има още какво да научим, за да уважаваме традицията. Дълги години ни беше натрапвано, че те не са близки до нас. Тепърва ще се учим на тях и ще учим и нашите деца.
-Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?
- Бих се опитал да помогна за създаването на един по-добър живот. В личен план всеки би направил най-доброто за себе си.
-Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?
- Почти няма кауза, заради която да загърбя принципите си. Човек трябва да внимава, да е отговорен и да устоява принципите си.
-В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?
- Времето е показало, че корените винаги теглят назад. От мои приятели виждам, че където и да са били, се връщат отново тук.
-Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?
- Пак не биха ми стигнали в този динамичен свят, в който живеем и с много неща, с които се занимавам - с бизнеса, с политиката.
- Нещата без които не можете?
- Работата. Тя ми носи удовлетворение. Когато работя, се разтоварвам.
- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?
- На по-тихо и спокойно място, където няма такова натоварване в личен план и в политически.
