Диян Димов: Строим в Бургас Морска гара за 2000 пасажери

пасажерите, а едното - служебно. Още тази година пристанището ще посрещне 6 кораба, а за 2014 година се водят преговори за 14. Възможностите на порта са там да акостират едновременно два пасажерски лайнера.

- Г-н Димов, на какъв етап е изграждането на пасажерския терминал на пристанището?

- На 5-ти февруари се проведи Експертен съвет, организиран от държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" за определяне на окончателен вариант на идейния проект – "Морска гара" - Бургас. Участваха експерти от агенция "Митници", "Гранична полиция", Община Бургас, ДП "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище Бургас" ЕАД. Очакваме строителните дейности по реализиране на проекта да започнат около средата на април. Срокът за построяването на гарата е август 2013 г., като така ще можем да посрещнем първите 2 кораба, които имат потвърдени дати на 5-ти и 13-ти октомври.

- Ще видим ли тази година луксозни кораби да акостират на бургаския бряг?

- Миналата година подписахме меморандум с "Royal Caribbean" и ще работим с тях. Преди няколко дни потвърдихме и 4-ти кораб, който ще пристига в Бургас. Ние искаме още на 1-ви октомври да бъдем посетени от круизен кораб. Водим преговори "Куин Мери 2" да акостира на нашата гара. Този рейд е планиран още преди 2 години и според тогавашното споразумение, трябваше лайнерът да акостира в Несебър. Надявам се сега да го посрещнем на нашата гара.

- Какви средства ще са необходими за реализацията на проекта "Супер Бургас"?

- Възложител на проекта "Морска гара Бургас" е държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" и предполагам, че те ще бъдат промоутърите на самия проект. "Пристанище Бургас" ЕАД ще извърши рехабилитация на магазия 1, която е с размер от 2700 кв.м. "Морската гара" е със строго основно предназначение, но то може да бъде разчупено, като съчетаем идеите, които са за музей, изложбена зала и другите, като така ще имаме по-силен развлекателен нюанс в зоната. С гранична полиция и митничестките служби намерихме едно мултифункционално решение, финансирането е осигурено, програмата е одобрена и нашите приоритетни обекти са на стойност около 4 млн. лева. В проекта е включено и цялостна рехабилитация на ВиК мрежата, тъй като е част от района на отводнителна и дъждовна канализация. Така са били проектирани нещата преди години, но сега са наше задължение и ще го направим.

- Преди няколко месеца бяхте избран за президент на Асоциацията на Черноморските и Азовските пристанища (БАСПА). Какви възможности дава този пост за развитието на бургаското пристанище?

- На срещата на 29 и 30 август 2012г ръководството на БАСПА освен изборът ми за президент, одобри плана за действията предприети от нейна страна в рамките на работната група по транспорта на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Също така утвърди и мероприятия за сътрудничество с международни организации и най-вече с фирми и организации, участващи и занимаващи се във формирането и развитието на транс-черноморски и високо скоростен интермодален транспорт по маршрута Черно - Балтийско море.

Подкрепят се действията на портовете Одеса, Бургас и Сочи за насърчаване на развитието на круизният бизнес в региона на Черно море, сътрудничеството с асоциацията "Medcruise", европейски фирми, работещи по договори с Европейската комисия в областта на туризма и пасажерския бизнес. По този въпрос бях избран отново за ръководител на работната група на BASPA.

- Миналата година бяха пуснати на вода няколко комети, които обслужват линията от Варна до Созопол. Това лято ще спират ли и на бургаския порт?

- От тази година се подготвяме и за завръщането на кометите в Бургас. Планираме те да тръгнат от 7-мо корабно място, където ще осигурим отделен коридор за туристите, които ще използват кометите. Цялата зона ще бъде обособено за хората, корабчетата, кометите и другите атракции, които могат да бъдат тук.

- Защо морския транспорт е скъп и какво може да се направи, за да стана популярен и сравнително достъпен като цена, както е например в съседните Турция и Гърция?

- В Марсилия дестинацията "BLACK SEA CRUISES" (пристанищата Бургас, Одеса, Истанбул, Батуми и Севастопол) бе номинирана с други световни бързоразвиващи се дестинации. Това показва, че работим усилено и съвместно с колегите от Украйна и Грузия. Надявам се, че през тази година да доразвием това направление. Имаме реален проект с реални характеристики, като искаме те да бъдат достояние на всички наши партньори и круизни компании, с които вече от 2 години имаме постоянни контакти.

- Портът отчете 30% ръст на печалбата през 2012 година. Какви са плановете ви за настоящата година?

- Едно от основните направления, по които работим през последните 2 години, включително транзитните товари, групажа на стоки и контейнерното развитие, което беше основно за нас през 2010 година, беше отварянето на Бургас към морето. Това става с реализирането на проекта за изграждането на зоната за свободен достъп. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Общината и държавното предприятие и "Пристанище Бургас" имат един сериозен график. Той има фиксирани дати, осигурено финансиране и "осигурени кораби" така да се каже.

- Ще привлечете ли нови фирми, които да оперират тук?

- Всъщност ние не сме спирали да работим за привличането на нови товари и фирми, дори вчера проведохме разговори с представители на Австрийска компания за траншипмент на дървени частици от 60 000 т кораба на 5000-6000т кораби един път в месеца. Привличането през 2012г. на новата линия на чилийската контейнерна компания CSAV NORASIA и най-големия контейнерен оператор в света "Мерск Лайн" през 2011 година, както и почти двойното увеличение на трафика на дългогодишния партньор "ЕМ ЕС СИ", доведи до ръст от 60% на контейнерния трафик спрямо същия период на миналата година Според анализите на дружеството, пристанището е единственото в Черно море с подобен огромен ръст на контейнерите. През месец януари 2012 г стартира новата контейнерна линия за превоз на банани с хладилни контейнери по направлението – Италия – Пирея – Бургас – Одеса, която успешно функционира на обособените в контейнерния терминал 150 ел. слота. От месец март 2012г. е преоборудван хладилния склад, който със своите 7 000 кв.м е оптималния вариант за логистична зона за групиране на контейнерните партиди, като и в момента има групажни товари под митнически режим.

Много е важно да отбележим, че четирите извънгабаритни колети за "Лукойл Нефтохим Бургас" АД (двата колета бяха с единично тегло по 1600т) бяха успешно обработени и транспортирани от пристанището до рафинерията през 2012г.. Добрата логистика на пристанището е допълнителна гаранция за реализацията на най-голямата европейска инвестицията на стойност от около 1,3 млрд. долара. В това направление очакваните допълнителни товари през тази и следващата година са за над 50 000 тона проектно оборудване.

Продължава положителната тенденция и през тази година, да бележим нарастване на контейнерния трафик, като отчитаме ръст от 30% през януари спрямо същият период на миналата година.

Интервю Десислава Георгиева

Снимка Лина Главинова