На графиката ясно се виждат резултатите от трите парламентарни вота и спадането на активността. Снимки Авторът
Отминаха и третите парламентарни избори тази година и е време да проследим динамиката им и резултатите. Защо се стигна до тук? Ето го краткият прочит:
Активност – трайна тенденция на спад - от над 50% април месец през 42% през юли до около 39% на вота на 14-ти ноември или отказ на 700 хиляди гласоподаватели да участват в изборния процес. Най-вероятните обяснения на този феномен са въвеждането на изцяло машинен вот, който де факто е скрито ограничение на правото на глас (ценз за най-възрастните и неграмотните в обществото ни), както и умората от постоянните избори, в които се намираме през настоящата година.
Партия "Възраждане" – бъдейки извън парламентарна сила, тяхна основна тема на протестна партия са антиковид мерките, реализирани през последния месец. Гласовете за тях на предните два избора са съотносими, но днес бележат значителен ръст – над 5% подкрепа, влизат в 47-то Народно събрание и финишират с над 50% повишение на подкрепата за тях спрямо юли месец.
Партия "Движение за права и свободи" (ДПС) – традиционно позната с твърдия си електорат, който е сравнително неподвластен на политическата турбуленция. На изборите през месец април и юли показаха стабилност в процентната си подкрепа, но днес са със значителен ръст. Успеха им може да се обясни с консолидирането на електората им с кандидатурата на партийния им лидер Мустафа Карадайъ за президент, което изглежда е следствие на явния им конфликт с действащия президент Румен Радев и заиграването от негова страна с етническата карта чрез явно разделение и противопоставяне на обществото ни по оста „български турци“. Огромно впечатление прави, че докато в рамките на България гласовете за тях са сравнително стабилни, то гласовете в чужбина са се утроили! До тук се стигна, не само поради мобилизацията им, но и заради възможността, която им бе предоставена чрез промените в Изборния кодекс гласувани от т.н. партии на протеста (ИТН, ДБ и ИБГНИ), които доведоха до отпадане на лимита за брой секции в страните извън ЕС.
Партия "Има такъв народ" (ИТН) - това са най-големите губещи на парламентарните избори. От първа политическа сила се сринаха до петото място губейки над 400 хиляди гласа или близо две трети от избирателите си. Отливът е продиктуван от невъзможността им да формират правителство в последните два парламента. Политическото им поведение не бе в разрез с думите и принципите, с които направиха заявка пред избирателя си, но издаде неопитността и недиалогичността им. Изявленията на техния лидер Станислав Трифонов имплементирани в държанието на парламентарната им група достигнаха своя апогей на подкрепа преди първия им опит да съставят кабинет и се сринаха в момента, в който влязоха в явен и публичен конфликт с евентуалните си партньори от ДБ и ИБГНИ. Успяха да покажат на обществото, че не искат да се прави политика с тях и като сравнително бързо изгрели звезди изгоряха също така бързо. От изборните резултати е видно, че именно те са основният донор на гласове за Продължаваме промяната.
Политическа партия "Продължаваме промяната" (ПППП) – определено това е големият печеливш от последните избори. Въпреки грубото погазване на Конституция и закони, липсата на изявени лица (освен малкото им лидери) с политическо минало в структурите им, липсата на визия и конкретика във вижданията им за развитие на България, явното повтаряне на лозунги вместо идеи, разминаването на хвалбите им за свършеното от тях с действителността, те успяха да привлекат най-много гласове. Трамплин за тяхното изгряване, освен харизмата на един от лидерите им (Кирил Петков), бе подкрепата оказана им, както и от служебния кабинет назначен от Румен Радев, от който бяха част, така и от самия Радев негласно представяйки ги като негови протежета. Гласовете за тях се акумулираха от отлива от партиите ИТН, ДБ, БСП и ИБГНИ. Този вот, освен като вот за поредните нови месии, може да се разглежда и като наказателен за партиите на протеста, които въпреки обещанията и намеренията си не можаха да направят нищо кой знае колко съществено в 45-то и 46-то НС. За съжаление парламентарната ни история е показала и повтаряла как такива бързо изгряващи звезди са и бързо залязващи, но това предстои да видим в бъдещите им действия.
Коалиция "Демократична България - Обединение" – макар и не най-големите губещи тяхната електорална подкрепа се стопи на половина след последните избори. Лидерите им като Христо Иванов не съумяха да отстоят позициите си постигнати лятото и не успяха да се разграничат от Продължаваме промяната, запазвайки своята идентичност. Нещо повече, имаше моменти в които открито призоваваха за подкрепа на ПППП представяйки ги като част от някаква едва ли не широка коалиция с тях. Тръгнаха от позицията те да поставят условия и да определят Кирил Петков и Асен Василев като техни съмишленици, и едва ли не да им гарантират места в техните листи, и стигнаха до положението да им прелеят половината си симпатизанти. Този резултат доведе до подаване на оставката на Христо Иванов и ръководството на ДА, България, както и на оставката на Атанас Атанасов и ръководството на ДСБ.
Коалиция "Изправи се! Ние идваме!" (ИБГНИ) – познати в началото като "Изправи се! Мутри вън!" платиха цената да не могат да прескочат четирипроцентовия праг за влизане в парламента. Отлива при тях, макар и малък тогава, бе забележим още на предните избори. Днес след изсмукването на гласове към новите звезди на политическия небосклон, те също както и ДБ - Обединение, загубиха половината си подкрепа и това се оказа фатално. Причините да се стигне до днешната ситуация може да се търсят в редицата изказвания и заявки на техните лидери, които не доведоха до нищо друго, освен до скандали. Впечатление направи, че по време на предизборната кампания имаше моменти, в които един от лидерите им в лицето на Мая Манолова, вместо да се ангажира със собствената си кампания обикаляше из страната, демонстрирайки изключително близки отношения с Румен Радев и на моменти дори изместваше кандидата му за вицепрезидент Илияна Йотова.
Коалиция "ГЕРБ - СДС" - позицията на партията е сравнително стабилна. Продължава отлив на избиратели и като абсолютен и като процентен дял, но спрямо юлските избори е в минимален размер (под 1%). Ако може да се каже, че са губещи, то е най-вече в очакванията да са първа политическа сила. Предизборните прогнози им вещаеха от 5 до 8 процента преднина пред вторите, но резултатът е, че станаха втора сила и това се дължи най-вече на подценяването на ПППП. Обяснението от страна на ГЕРБ се изразява с преднамерените действия на служебното правителство в лицето на Бойко Рашков като подчинен на Румен Радев, но като външен поглед по-скоро се налага извод за затихваща ерозия на доверието, причинена от все още ключовата за политическата ориентация на множеството парламентарно представени сили анти ГЕРБ риторика. Този процес е затихващ и поради простата причина, че скандалите срещу бившите управляващи с времето биват постепенно измествани от скандалите и кризите, предизвиквани от и по време на настоящите управляващи.
Коалиция "БСП за България" - ясно изразен отлив на гласоподаватели. Измеренията са и по двете оси – и процентната, и абсолютната. Никога не са били на толкова ниски нива. За тях беше учудващ ниския юлски резултат, а сега успяха да достигнат до още по-голямо дъно. Успешно стигнаха едва до четвърта политическа сила позиционирана дори след ДПС, което ясно показва провала им. Процесите там могат да се характеризират с поведението на подкрепения от тях преди пет години президент. Днес Радев налага новия си проект в лицето на ПППП за сметка именно на подкрепата на БСП. Толкова е голям разломът по тази ос, че дори се стига да се дават смесени сигнали към избирателите им – например членовете на предизборния щаб на БСП, подкрепящи Радев, категорично се разграничиха от позиция на самия Инициативен комитет. Друга основна част от обяснението за провала им бива прикривана, но се изразява в скрития изборен ценз наложен с изцяло машинното гласуване без право на хартиена бюлетина – застаряващия им електорат трудно се справя с машините и не отива до урните да упражни вота си. Трети фактор за ниския резултат може да се търси и в евентуален отлив на гласове в полза на ПППП, но това се припокрива с тезата за общата подривна дейност на Румен Радев към тях.
Резултатите от вота дават основания да се направят няколко извода:
Докато лудите се налудуват, разумът и успехът няма да надделяват. За пореден път сме свидетели на нов политически проект подклаждан единствено от лозунги и празни, но шумни обещания. Политическата ни история познава множество такива с различна устойчивост – НДСВ, "Атака", Николай Бареков, ИТН, сега вече и ПППП. Всеки от тях идващ с емоционално желание да спаси България и отиващ си с повече скандали и крясъци, отколкото с ползи. С други думи – докато не се научим да ги различаваме и игнорираме емоционалния заряд пред разума, ще сме обречени да се въртим в кръг вярващи на все не идващото светло бъдеще обещано от поредния нов месия.
