Две поколения се събраха на представянето на уникален календар

Две поколения дойдоха на представянето на уникален календар с народни носии. Промоцията събра бургазлии, сред които и наследници на тракийски бежанци, в Етнографската експозиция на Регионален исторически музей в морския град. Чрез календара за 2019 година представителите на "Българските корени" за първи път се докосват до оригиналните носии на българки, принудени да напуснат родните си места в Тракия и да се заселят в региона. Носиите от село Чаталтепе в Мала Азия, сукман от Узункьопру, от село Кадъкьой, Източна Тракия и от село Малък Дервент, Западна Тракия са собственост на РИМ - Бургас и за първи път напуснаха пределите на Етнографската експозиция, за да бъдат снимани за календара на "Българските корени". Те са били облечени от модели и са снимани на фона на неповторимата архитектура на село Бръшлян. В календара са включени и носии, притежание на Националния етнографски музей в София.

"В календара има много болка и тъга, но също така и живец и желание да не се забравя българското", каза при представянето Петър Петров от "Българските корени". Той е посветен на 100 години от обявяването на Ньойския мирен договор. Годишнината е на 27-ми ноември 2019 година. Този договор откъсва от страната ни изконно българските територии - Мизия, Тракия и Македония. На корицата на календара за следващата година са снимани девойки, облечени с носии от тези три области.

В календара място намира и носията на Мария Пъева от село Малък Дервент, Западна Тракия. Тя е дарена на РИМ - Бургас през 90-те години на миналия век от нейната дъщеря Йовка Стаменова. 85-годишната жена заедно с дъщеря си Мария бяха сред специалните гости на представянето на календара. "Майка ми е родена през 1906 година в село Малък Дервент, Западна Тракия. През 1913 година се налага да бягат и се заселват в Карнобатските села. След като сменят две села, се установяват в село Люляково", разказа Йовка Стаменова. Фолклорната група при народното читалище в Люляково дойде специално за представянето на календара. Жените изпяха няколко народни песни, запечатали болката на българските изселници.

А гостите на представянето видяха четирите носии, включени в календара, но не на манекените в музея, а представени от моделите, които са участвали в снимките.

Всеки, които иска да притежава или да подари календара може да го купи в Етнографския музей.