Еми Цветкова: Във всяка вещица дреме и една принцеса

- Повече от година пишете по темата за принцесите. Откъде дойде провокацията?

- Естествено, че от Янчева. Тя толкова упорито твърдеше, че сме принцеси, да споменавам ли, колко е убедителна?

Аз в стил фентъзи, бих предпочела да сме вещици, но ми хареса идеята да представя другата гледна точка – на Карла Тутраканска, която ако не друго, е навъртяла по-голям житейски опит.

Освен това, години наред съм позната в интернет литературните пространства като Midnight witch, така че ми хареса идеята да покажа как във всяка вещица дреме и една принцеса и обратното, защо не?

Моето чувство за хумор е като подправките за шкембе чорба, без които нито едно уважаващо себе си кралство, не може да мине, докато Деси и Гера са ароматът на рози и парфюм "Chat noir".

- В книгата сте три авторки – Гергана Янчева, Еми Цветкова и Десислава Георгиева, всяка една има свой стил. Гергана ви определи като бунтар? Каква сте в действителност?

- Яж, моли се и обичай. Никой не помни как е започнал животът му, но казват, че истинският живот започвал на 40. Така, че в началото на новия си живот, започнах да се уча да ям, умея да се моля и се пробвам да обичам. Елизабет Гилбърт ми показа още нещо. Аз няма да се уча тепърва да съм писател, аз съм писател.

Руса. Понякога дори мога да бъда и умна. Както казва Превер - "Je suis comme je suis". Не страдам от прекалено крехко его, защото не живея с очаквания, но не страдам и от излишна скромност, защото имам претенцията да познавам добре себе си, дори или въпреки факта, че се променям всеки ден.

Гера, е красива, забавна и светла, умее да острелва с лъчезарност хора, диви прасета и нощни шкафчета и от това да прави еленски бут по странджански и мармалад от любов и череши.

Деси, е красива, талантлива и романтична, като диамантена брошка за розов ешарф, така че палитрата ни на емоции е пълна.

- При повечето писатели писането е като дишането. Вас какво ви зарежда, за да творите?

- Писането ми е повод да разкажа за себе си, за хората, като Деси и Янчева за невидимите хора, които осветяват пътя ни в тъмното. Онези, чиято светлина приемаме за даденост в живота си, каквито са слънцето, луната и електричеството. Но не са. Най-малкото, което са е това. Емоциите, чувствата, преживяванията – ние сме всичко това, във всяка своя дума.

- В "Аз съм принцеса... и това не подлежи на обсъждане!" споделята вашата гледна точка за любовта, за живота... Може ли използвате само една дума, за да я изразите?

- Чиклит J за Пепеля(Н)шки

- Световните литературни тенденции са – утвърдени автори се събират и пишат по общ проект. Това е вашият първи опит в тази посока. Как го определяте?

- Нека читателите решат. Пишейки заедно, дори в едно помещение, сме се заливали от смях и сме се забавлявали всяка една секунда. Ако успеем да ви усмихнем, да ви развеселим и да ви забавляваме, значи е успешен.

- Коя е за вас онази щипка сол, без която нито един текст не може да живее?

- Талант. Любов. Умение, да облечеш кожата на героя си и да кажеш: - "Аз съм...", така че читателят да е убеден в това.

- Как ще продължите израза "Аз съм принцеса..."?

- Ха, че вие съмнявахте ли се в това?