Ева Стефанова: Животът със Стефан не беше лесен, но беше интересен

Ева Стефанова е родена в София. Завършва специалност "Българска филология" в СУ "Свети Климент Охридски" през 1977 година. Ведната след завършването си започва работа в Българска телеграфна агенция. Изминава всички етапи в професията от коректор през репортер, редактор.
Съдбата я среща с родения в Бургас художник Стефан Марков. Той е възпитаник на френския пансион в Бургас, където завършва и гимназия. Негов учител е известният бургаски художник Петко Загорски. Кандидатства в Художествената академия в София, като първата година не успява да влезе,но твърдо решен да постигне мечтата си, той успява при повторното си кандидатстване да се представи блестящо. Завършва Академията със специалност "Графика" през 1967 година при Евтим Томов. Още през 1972 г., скоро след завършването си, получава първата си награда от национална изложба. Списъкът с присъдените му отличия е дълъг. Сред тях най-авторитетни са наградата "Борис Ангелушев" (1986 г.), сребърните плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991 и 1997 г.), почетните дипломи от Международния конкурс "Ел Ферол" в Испания (1989 и 1991 г.), призът на журито от Графичното биенале в Маастрихт-Холандия (1993 г.) и специалната жури награда от Международното триенале на графиката в Кайро (1997 г.). Няколко галерии поддържат постоянни контакти с него и му организират самостоятелни изложби: "Хитсучи" в Нигата, Япония; "Норд-Ест" в Париж и Овер-сюр-Оаз, Франция; софийската "Ирида". Произведенията му са показвани още в Русия, Германия, Австрия, САЩ, Финландия, Швейцария, Португалия. Стефан Марков близо 30 години прави илюстрациите в списание "Лик". Отива си от този свят на 30-ти септември 2000 година.
Съпругата му организира две изложби в негова памет в родния му Бургас. Втората бе открита преди броени дни в залата на Регионална библиотека "Пейо Яворов" на улица "Булаир" №10 в рамките на второто издание на фестивала на изкуствата "Порт Прим Арт Фест".
Изложбата включва творби на Стефан Марков рисувани през различни етапи от живота му. Зрителят може да види и последните му рисунки с пастел, както и литографии към книгите "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов и към преводното издание на "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър.
Експозицията може да бъде разгледана до края на октомври.

- Изложбата в памет на Вашия съпруг предизвиква определен интерес. Оказва се облаче, че бургазлии много малко знаят за него и творчеството му. Защо така се е случило?
- Стефан напуска Бургас през 1962-63 година. С него се запознахме доста по-късно. Оттогава не се е връщал тук. Старите бургазлии го знаят. Но както виждате градът се разраства и не всичко го познават. Оттук-оттам прииждат хора и няма как да знаят за него, макар че тук съм направила две изложби с негови произведения. Но Бургас ми е далече, трудно организирам транспортирането на картините до тук. Едната изложба я открихме десет дни, след като той почина. Тя беше планирана и все не очаквахме, че ще се случи най-лошото. И тя стана възпоменателна по повод смъртта му. Изложбата беше подредена от Стоян Цанев в залата на Дружеството на художниците на улица "Александровска". Получи се фантастична експозиция. Когато бащата на Стефан е починал, всички хора свирили, защото той е бил стар бургазлия и капитан на кораб. И при изложбата, която открихме малко след смъртта му дойдоха много хора да го почетат.
По стечения на обстоятелствата родната му къща се намира на улица "Лермонтов". Сега отсреща е галерията на Пролетина Иванова.
- Какво очаквате да предизвикате с настоящата изложба? Да възродите стари спомени или да покажете на бургазлии, какъв художник е бил Стефан Марков?
- Това е един спомен за Стефан. Той, каквото е нарисувал то е факт.
- Как избрахте да покажете в изложбата и илюстрациите на съпруга Ви към "Записки по българските въстания" и "Кентърбърийски разкази"?
- Мястото предразполага това. Това е залата на библиотеката и тук е храмът на книгите. Това са хубави книги, а илюстрациите към тях са прекрасни.
По време на фестивала "Четящият човек" бяха показали в културен център "Морско казино" бяха показани илюстрациите от "Записки по българските въстания".
- Картините, които сте избрали за настоящата експозиция показвани ли са преди пред публика?
- Да, повечето са показвани. Пастелите не са виждани досега. Те са рисувани малко преди той да почине. Беше болен, лежеше вече, но се подпираше на една дъска и рисуваше до последно. Това е животът му.
- Тези пастели са много цветни. Като него ли са?
- Да, Стефан беше много слънчев човек, имаше чувство за хумор. Беше интелигентен и сърцат човек...
- Когато говорите за него кое е първото нещо, което изниква в съзнанието Ви?
- Когато се запознах с него той беше художник в "Лик". Той работеше там от създаването му до закриването на списанието му. Запознахме се в БТА. Той беше усмихнат, винаги над нещата, готин. Много са ни спомените. Със сина ни си разказваме смешки, които измисляше той. С него беше интересно да се живее, не беше лесно, но беше интересно, защото той работеше 20 часа. 4 часа сън бяха пряко сили. Така че всичко беше подчинено на работата и ние се въртяхме около това.
- Илюстрациите му към "Записки по българските въстания" ги е правил вкъщи...
- Да, прави ги у нас. Направи си литографска преса. Той започна с офорт и реши, че трябва да мине на литографии. Това е къртовски труд. Сега почти не правят литографии, защото е тежко. Затова реши, че трябва да има такава преса. Първо работеше с печатар, след това се научи и правеше сам.
- Кой го е провокирал да участва в конкурса за илюстрации към произведението на Захарий Стоянов?
- Той участваше винаги. Те бяха годишни конкурси и по онова време Съюзният живот беше сериозно нещо и като си член на Съюза (става въпрос за Съюза на българските художници б.а.) е хубаво да участваш. Те се състезаваха.
Едната  година не взе награда, но на другата година нямаше как да не му я дадат, защото той беше сравнително млад товага - 46 години. По онова време на 46 години художниците бяха млади и трябваше да изкачат, за да вземат награда.
- Ако трябва само с две думи да го опишете?
- Работохолик и педант в работата си.