През последните години бившият еко министър се е посветил на рисуването. Снимка Лина Главинова
Евдокия Манева - Бабулкова е родена 20 март 1945 година в София. Завършва ХИИИ – Харков, специалност "Инженерна химия", а през 1983 г. защитава дисертация за степента доктор на икономическите науки. От 1990 г. работи в Министерство на околната среда, а през 1997 г. е заместник-министър на околната среда в служебния кабинет на Стефан Софиянски. В правителството на Иван Костов е министър на околната среда и водите.
От 2001 г. е народен представител в 39-то Народно събрание. През 2004 г., след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили (СДС), е сред основателите на Демократи за силна България (ДСБ) и е избрана за член на Националното ръководство на партията. От 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание и член на Комисията по земеделието и горите и Комисията по околната среда и водите. Беше заместник-министър на околната среда и водите в първото правителство на Бойко Борисов и в кабинета на служебния премиер Марин Райков.
Евдокия Манева е изкушена от изобразителното изкуство, на което се е посветила през последните години. Тя подреди свои картини в най-новата бургаска галерия "Ателие Р".
- Г-жо Манева, това е втората Ви изява като художник и за първи път участвате в обща изложба. Откъде дойде поканата за гостуването Ви в Бургас?
- Това беше голямо предизвикателство и чест за мен, защото в изложбата участват утвърдени имена. Рисувам от малка. Много хубаво рисувах като дете, но се учех много добре, бях зубрачка и моите родители сметнаха, че рисуването не е сериозна професия. Насочих се към химията. Животът ме тласна към друга сфера на развитие. Вътрешната си потребност за контакт с живопистта задоволявах с това, че ние с мъжа ми имаме колекция от хубави картини, не пропускаме изложба. И когато се пенсионирах и се почувствах напълно свободен човек и можех да правя, каквото си искам, започнах да рисувам отново. Убедена съм, че човек дори да има талант трябва да се учи, защото всяка професия има своите закономерности и своите правила, своите тайни. Ако иска да се развива и да се учи, за да изрази, това което го вълнува върху платното, трябва да се учи. Затова вече три години вземам уроци при Ясен Голев - преподавател в Националната художествена академия.
Гостуването ми в бургаската галерия е познанството ми със семейство Рачеви. От тяхна страна това беше жест към нас, защото ние ги запознахме с Ясен Голев и те ни поканиха за откриването на галерията им. От една страна бях трансмисията за това събитие, от друга страна за мен беше жест да подредя картините си до Ясен Голев, до Иван Милев, до Руси Костадинов.
- Много хора дойдоха на откриването и заради Вас. Вие бяхте министър на околната среда и водите, бяхте зам.-министър в същото министерство в три различни кабинета. Бургазлии бяха провокирани, защо сега се представяте в различна светлина, не като политик, а като художник. Каква е отговорността, която носите?
- Това е едно предизвикателство в обществото, защото в очите на хората политиците са скучни хора, като по правило са с по-ограничени интереси, това трябва да го признаем. Това, че аз се усмелих да покажа заниманията си пред широката публика е едно предизвикателство. Много хора, включително и мои приятели които не са знаели, че рисувах не повярваха в началото. Това е отговорност. Хората трябва да знаят, че сред политиците има и такива, които имат интереси и извън политиката и могат да правят и други неща, не само да скандализират обществото с разправии, груби атаки един към друг. За съжаление в очите на хората политикът не е най-привлекателната фигура. Затова съм благодарна, че имам възможност да покажа и другата страна. Човек, когато се интересува от изкуство има по-голяма чувствителност към проблемите на хората. Политиците трябва да правят, така че на хората да им е добре.
- Вие сте химик по образование. Каква е химията в рисуването?
- Наистина има химия в рисуването. Тук се преплитат много неща. От една страна това е емоцията да предадеш това, което ти харесва. При мен преобладават планинските пейзажи. Много обичам планината. За мен е предизвикателство, че в морски град показвам планински пейзажи. От друга страна е любовта към природата и желанието да предадеш вълнението от това съприкосновение. И в буквалният и в преносният смисъл да забъркаш цвета, да намериш материалния смисъл на това как диша планината това е химия на емоция, на умение да предадеш на света усещането, което те е завладяло.
- Как рисувате - от натура или снимате гледката, която Ви е впечатлила и после използвате фотоса за вдъхновение?
- Обикновено правя скица на нещата, които виждам, даже си записвам някакви неща - цвят, който виждам в момента, правя и снимка и всъщност това е един микс от преживяното и от това, което съм запазила като образ.
- Да разбирам, че в раницата Ви вече има задължително скицник и молив, когато обикаляте планината?
- Да, има скицник и акварелни бои. С тях най-лесно се отразява това, което в моменат виждаш, въпреки че не се решавам все още да рисувам акварели, защото това е една много по-трудна техника, изключително сложна и финна работа. Виждате майсторството на Ясен Голев, работите му са съвършенни, фантастични платна и в същото време нежни и ефирни.
Надявам се, че като понатрупам опит с маслото ще започна да рисувам и акварел.
- По колко часа на ден рисувате?
- Рисувам всеки ден. Времетраенето зависи от това как ме е погълнал сюжетът. Когато има ден, в който не съм рисувала се чувствам нещастна, като че ли денят ми е минал напразно.
- Как приемат Вашите близки новото Ви амплоа?
- Щастлив човек съм. И мъжът ми, и семейството ми, и моите племеници приемат добре новото ми занимание, на моменти дори да безкритични и приемат безрезервно това, което правя. Задължително е близките ти да те подкрепят, за да постигнеш нещо в това, което правиш. Понякога, когато започна да рисувам, забравям понякога за моя съпруг и за неговите нужди, все пак имам и домакински задължения, които изпълнявам и не ми тежат. Той търпи несгоди и ме следва навсякъде, където ходя. Той участва всичко в това, което правя. В такива моменти, когато твоят партньор и твоите близки имат силата да те подкрепят и да покажат цялата си любов, защото има и съперничество в някои семейни двойки, тогава нещата се случват. Аз имам и много добър учител. Имам желанието да рисувам. Ако Господ ми е дал едно малко зрънче, мисля че то може да се развива.
Възрастта няма значение за осъществяване на мечтите и вътрешната потребност на човека. Започнах сериозните занимания едва, след като се пенсионирах. Рисуването ме подмладява, дава ми сили, дава ми удовлетвореност, създава ми самочувствие.
- Като човек, той е бил дълги години активен в политиката и като министър, и като депутат предполагам, че и сега следите, какво става в нашия обществен живот? Когато гледате новините по телевизията как реагирате - емоционално, рационално?
- Да, това е едно заболяване, все пак много години прекарах в политиката от 1997 до 2013 година, това са почти 20 години. Бях два мандата депутат, заместник-министър в три правителства, бях и министър на околната среда и водите. Мисля че имам основание да се гордея с това, което съм направила. По време на нашия мандат от 1997 до 2001 година направихме промените в управлението на околната среда, нова структура, нови закони, които действат и сега. Разбира се през годините са правени някакви измения във връзка с директивите, които се приемат сега, но в същността си това са законите, които ние сме правили. Тогава имах много силен екип, много задружен екип. Бях един от специалистите на министерството. Държах вратата на кабинета си отворена и имах близък контакт с колегите си. Направихме много неща заедно.
Толкова много години в политиката не мога да бъда безразлична към това, което става. Гледането на новини винаги е съпроводено с емоции, разбира се има и рационализъм, мога да преценя нещата. Разбира се, че има и задкулисни неща, някои неща човек не може веднага да разбере, но в общи линии се ориентирам в посоките и затова много често съм ядосана и угнетена от това, което става.
- Мога ли да Ви върна 20 години назад, когато бяхте министър. Тогава се появи проблемът с радиацията в залива Вромос. Вие бяхте на място и пред медиите казахте, че след 20 години радиацията ще изчезне. Това лято отново беше повдигната темата и се заговори, че там има радиация. Възможно ли е наистина тя да е изчезнала?
- Преди 20 години беше направено мащабно почистване по програма "Фар". Беше направено изгребване. Още тогава беше ясно, че това не трябва да остане еднократен акт. Този плаж трябва да се наблюдава, за да не се повишават нивата и за да не бъде неприемливо за хората и за околната среда. През годините водата изтласква към бреа пясък, който може да е радиоктавен и да не е бил изгребан тогава. Знам, че има непрекъснат мониторинг на мястото. Но при най-малкия сигнал от страна на хората, трябва да се покаже какви са нивата на измерванията. Почистването трябва да се извършва периодично и маханично, няма как.
- Нямам спомен да е правено друго такова изгребване на пясък там...
- Не, не е правено.
- Какво е нивото на радиация, което не застрашава здравето на хората?
- Ни помня, какво е числото. Тогава си спомням, че беше далеч под нормата. И не вярвам сега да има такова количество пясъци, които са доведат до завишени количества там.
- Кога се прибягва до екологични проблеми, когато трябва да се отвлече вниманието на обществото от по-важни теми?
- Като започнете от лична неприязън, вражди между групи бизнесмени или хора, които се занимават с обществени проблеми и са решили да накажат някого до наистина политически интриги преди избори, за да се покаже, че някой е некадърен. Използват се и за политически цели, за саморазправа, за икономически ползи и затова се изискват много знания и почтени хора, които трябва да покажат как точно стоят нещата. Въпреки че това е доста сложно, защото хората вече на нищо не вярват. Когато възникне такъв скандал, много трудно може да се каже каква е истината.
- Европейската комисия прие директива за намаляване на употребата на пластмасови продукти в ежедневието, защото това е сериозен проблем, който може да доведе до екологична катастрофа. Как може химията да помогне в тази връзка, като знаем, че благодарение на нея са измислени много от тези полимери, които използваме в ежедневието си?
- Химията го е измислила, както е измислила полимерите, така е измислили и преборатването на пластмасите. Проблемът не е в технологията на обработване и превръщането на тези отпадъци в нов продукт или тяхното унищожаване, проблемът е в това, че хората все още не осъзнават каква напаст е това и не го събират и предават. По принцип разделното събиране никъде в страната не е уредено. Организациите, които бяха ангажирани в това се задоволиха само с поставяне на контейнери и почти никакъв контрол няма. Недостатъчно е обяснението, колко е важно да се предава пластмасата. Това има и икономически смисъл за всички нас. Няма връзка между такса смет и разделно събиране. Има смисъл хората да събират отпадъците разделно за обработване, за да им се намали таксата смет. Това е една система, в която има перфектна организация и икономически смисъл, който трябва да се обясни на хората. Но това не се случва. И кметовете имат задължение да събират отделно биоразградимите отпадъци. Не е само пластмасата и стъклото създава проблем. То с години не се разгражда. Всичко това опира до културата и е огромно усилия да се разбере, че да опазим природата не е нужно да обвиняваме другите, но и да променим себе си, за да постигнем добри резултати.
